Джордано Бруно: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
починал-място=[[Рим]], дн. [[Италия]] |
}}
'''Джордано Бруно''' (''Giordano Bruno''), известен още като '''Бруно от Нолано''' или '''Бруно Ноланеца''', е [[Италия|италиански]] [[философ]], [[астроном]], [[математик]] и [[драматург]], който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории надминават [[хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]] на [[Николай Коперник]] и определят [[Слънцето]] като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди. За тези свои твърдения той е изгорен жив на клада от италианските власти през 1600 г., след като Римската инквизиция го обвинява в [[ерес]]. След неговата смърт идеите му стават популярни и през 19XIX и 20XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука.
 
== История ==
Ред 15:
Джордано (роден като Филипо) Бруно е роден в [[Нола]] (в [[Кампания]], след това част от [[Кралство Неапол]]) през 1548 г. На 17-годишна възраст постъпва в Доминиканския манастир, където става монах. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. През [[1581]] г. монахът заминава за [[Париж]], където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Нещо повече, Бруно изгражда собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го заклеймяват като магьосник. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по каноните, а човек, който създава свои научни теории в противоречие с църковните догми.
 
В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал [[Анри III (Франция)|Анри III]], който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „Сенките на идеите“ (вдъхновена от ПлантоноватаПлатоновата теория) и „Изкуството на паметта“.
 
Изучава природата, математиката, философията, [[теология]]та. По-късно води лекции в [[Оксфордски университет|Оксфордския]] и [[Парижки университет|Парижкия университет]].
Ред 29:
За Бруно вселената е безкрайна и в нея има безкрайно много светове. Основна единица на битието е ''монадата''. Тя е единица в три смисъла:
*''метафизична единица'' - монадата е най-малката субстанция на света;
*''физична единица'' - монадата е атом, т.е. най-малкото и неделимо тяло;
*''математическа единица'' - тя се приема като точка;
Бруно вижда в звездите далечни слънца и светове с възможен живот.