Михаил Ботвиник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 19:
}}
'''Михаил Мойсеевич Ботвиник''' е [[Русия|руски]] [[шахматист]], шести [[световно първенство по шахмат|световен шампион по шахмат]] ([[1948]]–[[1957|57]], [[1958]]–[[1960|60]], [[1961]]–[[1963|63]]) и един от най-добрите шахматисти за всички времена.</br>
Електроинженер, [[доктор на техническите науки]]</br>
Въвел научния подход в шаха и доказал огромното значение на системната подготовка, Ботвиник променя шаха завинаги. Научният подход на Ботвиник позволил да създаде невиждана система за подготовка за съревнования, включваща фундаментални дебютни разработки, систематическо изучаване на стила на противника и крупен анализ на собствените партии с обезателна публикация, с цел да се учи и от чуждата критика.</br>
Считан е за патриарх на съветската шахматна школа.
==Биография==
Роден е на [[4 август]] [[1911]] г. (стар стил — [[17 август]] 1911) в [[Репино]] (тогава ''Куокала'', Финландия, в пределите на [[Руска империя|Руската империя]]), близо до [[Санкт Петербург]].
След смъртта на световния шампион [[Александър Алехин]] през [[1946]] г. [[ФИДЕ]] организира [[Световно първенство по шахмат 1948|турнир за определяне на новия световен шампион през 1948 г.]] Състои се в [[Хага]] ([[Холандия]]) и [[Москва]] (Русия). Участниците са Ботвиник, [[Василий Смислов]], [[Паул Керес]], [[Самуел Решевски]] и [[Макс Еве]]. За пръв път в историята на шахмата в директен спор за титлата се състезават повече от двама шахматисти. Турнирът започва в [[Хага]] (Холандия) на 2 март 1948 г. и завършва в [[Москва]] (СССР) на 16 май 1948 г. Всеки от участниците изиграва по 20 партии. Михаил Ботвиник побеждава всичките си съперници, с убедителна преднина от 3 точки печели първото място в мач-турнира и на 36 години става [[Световно първенство по шахмат|новия световен шампион]]: <ref name="шахматна енциклопедия">Шахматна енциклопедия — Съставители: Вяра Канджева, Георги Тодоров и Живко Кайкамджозов; Автори: Андрей Малчев, Валентин Луков, Венелин Алайков, Вяра Канджева, Георги Тодоров, Георги Сапунджиев, Живко Кайкамджозов, Иван Костов, Кирил Георгиев, Константин Стоядинов, Маргарита Войска, Румен Ангелов и Теодор Чипев; Държавно издателство "Д-р Петър Берон", София, 1989.</ref>
| |||