Разлика между версии на „Произход на турците“

 
=== "Турците" в българската книжнина ===
Името на турците се появява в българската книжнина едва през втората половина на [[XVIII век]], т.е. с началото на [[Възраждане]]то, условно определяно със съставянето на "[[История славянобългарска]]" (1760/62 г.).
До тогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите "[[агаряни]]" и "[[измаилтяни]]", което ще рече че османските мюсюлмани са [[алегория|алегорично]] чада на библейската [[Агар]], робиня на [[Авраам]], и техния син [[Исмаил]], т.е. че те са рожби на кръвосмешение или верско престъпление[http://balkansbg.eu/bg/blog-balkan-ident/103-osmanskoto-vreme-v-balgarskite-tekstove-prez-hh-i-hh-vek.html]. В този книжовен и исторически контекст се поставя и въпроса за [[произхода на османците]], т.е. не на членовете на управляващата империята [[османска династия]], а на първите османски войни тръгнали от [[Сьогют]].
Най-сериозните изследователи по [[тема]]та [[Арнолд Тойнби]] и [[Стивън Рънсиман]]<ref>Английският историк Стивън Рънсиман в известното си изследване "Падането на Константинопол" изяснява, че от легендарния основател на османската династия Ертогрул съществувал назад цял списък от 21 родители водещи до Ной, като имало и други 31, после прибавени, за да направят хронологията по-убедителна.
Анонимен потребител