Произход на турците: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 11:
До тогава за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите "[[агаряни]]" и "[[измаилтяни]]", което ще рече, че османските мюсюлмани са [[алегория|алегорично]] чада на библейската [[Агар]], робиня на [[Авраам]], и техния син [[Исмаил]], т.е. че те са рожби на кръвосмешение или верско престъпление[http://balkansbg.eu/bg/blog-balkan-ident/103-osmanskoto-vreme-v-balgarskite-tekstove-prez-hh-i-hh-vek.html]. В този книжовен и исторически контекст се поставя и въпроса за [[произхода на османците]], но не на членовете на управляващата империята [[Османска династия|Османова династия]], а на първите османски воини тръгнали от [[Сьогют]].
Най-сериозните изследователи по [[тема]]та [[Арнолд Тойнби]] и [[Стивън Рънсиман]]<ref>Английският историк Стивън Рънсиман в известното си изследване "Падането на Константинопол" изяснява, че от легендарния основател на османската династия Ертогрул съществувал назад цял списък от 21 родители водещи до Ной, като имало и други 31, после прибавени, за да направят хронологията по-убедителна.
Линията на османците минавала през еконимния Огуз хан, родоначалник на огузите и през неговия син Тьок Алп и внука му Шамандур. Шамандурското племе било погълнато от османците в самия край на ХІІІ век, оставайки враждебно на владичеството им. Друга легендарна версия сочи, че османският клон води началото си от най-старото огузко племе от общо 24-те. Тази легенда датира от ХІV век след създаването на еничарския корпус, а през втората половина на ХІV век придворните ласкатели на Мехмед Завоевателя (носещ името на Мохамед) отпреди Османовата династия да се отдаде на валидета-европейки, съчинили ново родословие на османците, водещо началото си от пророка Мохамед. Самият Мехмед пък за да направи впечатление и да привлече към османската кауза гръцките си поданици, твърдял, че неговата фамилия води началото си от един княз от имперския дом на Комнините който емигрирал в Коня, приел исляма и се оженил за селджукска принцеса. В този смисъл едва ли е възможно, а и необходимо изясняването на произхода на родословното дърво на османците, понеже самите те са искали да прикрият първоначалната липса на благородническа кръв в стеблото му. В своя фундаментален труд "[[Изследване на историята]]", Арнолд Тойнби привключва османската империя и култура къмто византийската източноправославна цивилизация. {{Цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = Падането на Константинопол, стр. 41-42 | достъп_дата = 13 юни 2011 г. | автор = [[Стивън Рънсиман]] | дата = 1984, второ издание | издател = [[Издателство на Отечествения фронт]] | език = bg}}</ref> виждат техните корени в окончателно отритнатата от [[Палеолози]]те и приела исляма като външна маскировка стара военно-поземлена византийскаромейска аристокрация от Мала Азия (виж и [[иконоборство]] и [[туркопули]]). До [[кърджалии|кърджалийското време]], спрямо мюсюлманите в Османската империя са се използвали [[епитет]]и като "варвари", "асирийци", "неверници", "езичници", "дяволи", "безбожници", "сарацини", "проклети", "зверове" или "сластолюбци". В [[апокриф]]ната книжнина като техен символ е определяна [[змия]]та (виж и [[змийска яма]]), която в християнската митология е натоварена с много отрицателни внушения, включително и от времето на [[богомилство]]то, което проповядвало, че от всички земни божии твари, единствено змията било позволено да се убива.
 
==Вижте още==