Разлика между версии на „Византийци“

На Балканите голямата част от заселилите се през VI-VII в. [[славяни]] постепенно асимилират немалко от местното византийско население, оцеляло от нашествията на германските племена, на [[хуни]] и [[авари]]. Почти пълна славянска асимилация търпят останките от [[готи]] и [[карпи]] в северната част на полуострова; сравнителна асимилация претърпяват [[илири]] и [[траки]] в неговата западна и централна част; а на юг - в континентална Гърция, самите [[гърци]] са редуцирани почти до заличаване, вследствие на войните и естествената асимилация. Когато по-късно през вековете Империята отново стъпва на крака, нейното военно и културно превъзходство си казва думата - славяните, които не са в територията на българската държава на свой ред също са асимилирани в гръкоезичната православна среда, превръщайки се във византийци. Населението по крайбрежията на Мала Азия и Южните Балкани е съставено предимно от етнически гърци, но при всички случаи самосъзнанието му вече е римско (ромейско) към средата на IV в., когато християнството се разпростира из цялата държава. В западната част на Империята, латинският език продължава да бъде основен и продължава да се използва от местното романизирано население дори и след нейното падение и образуването на германските варварски кралства през V в.
 
След 476 г. Римската империя се управлява само от един император — този в Константинопол. По времето на Юстиниан I Велики (527-565 г.), римляните правят опити да си върнат загубените западни провинции. Следват успешни войни срещу готи и вандали. Империята успява да отвоюва от „варварите“ Далмация, Италия, част от Северна Африка, югоизточния край на Иберийския полуостров, както и островите в Средиземноморието, но за повече няма ресурси. Завинаги извън контрола на римските императори остават териториите на днешните Унгария, Франция, Испания, Португалия, Мароко и др.
 
През 629 г. император Ираклий I приема [[титла]]та [[василевс]], с който [[акт]] доста историци считат, че [[de jure]] [[Римската империя]] се преобразувала в "Гръцка империя". Дотогава владетелят в Константинопол се е титлувал на латински - '''augustus''' и '''imperator romanorumRomanorum'''.
 
В следващите десетилетия и векове, Папството многократно отправя различни предизвикателства от най-различно естество към римския двор в Константинопол, който от своя страна отговаря с репресии! От времето на Никифор II Фока (963-969 г.) нататък, Римската курия официално започва да титлува византийския василевс не „Император„император на римляните“, а „Император„император на гърците“.
 
== Употреба ==
Анонимен потребител