Разлика между версии на „Византийци“

 
== Употреба ==
Своеобразният "[[ренесанс]]" на империята в началото на XI век бележи и крайната повратна точка на отдалечаването ѝ от римското наследство — през [[1054]] година са низвергнати посредством [[Източно-западна схизма|Великата схизма]] от [[Католическа църква|Светата Римска църква]] "гръцките схизматици". Все по това време избухват [[византийско-селджукски конфликти|византийско-селджукските сблъсъци]] в [[Мала Азия]]. Византийската загуба в [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] през [[1071]] г. отприщва процес на завоевание на Анатолия от "неверниците". Това принуждава [[папа]]та на [[27 ноември]] [[1095]] годинаг., въпреки пряснатасъвсем скорошната схизма с Източната църква, да се обяви с гореща молба за подкрепа в защита на източните християни на [[събор в Клермон|събора в Клермон]]. Този [[акт]] слага началото на [[кръстоносни походи|кръстоносните походи]]. След редица разногласия между византийския управляващ елит и кръстоносните водачи се стига и до злополучното [[превземане на Константинопол (1204)|превземане на Константинопол]] от [[рицар]]ите на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Византия изчезва от политическата сцена за повече от половин век. Появяват се няколко държави с подчертан "гръцки" елемент, претендиращи за нейното наследство. По това време е анахронизъм да се говори за ромеи. В официалните свидетелства (грамоти на българските царе и т.н. - виж [[Търновски надпис на цар Иван Асен ІІ]]) вече се говори за [[гърци]]. Все пак употребата на названието ромеи за поданиците на миниатюрните останки от някога великата Римска империя остава до средата на [[15 век|ХV век]], когато Константинопол е превзет от турците. Въпреки това терминът ''[[рум миллет]]'' продължава да е нарицателно за православните жители в Османската империя от района на Балканите и Мала Азия до началото на [[Възраждане]]то.
 
== Византийците в България ==
Анонимен потребител