Български милет: Разлика между версии

След [[Велика френска революция|Великата френска революция]] (1789 - 1799 г.) започва възход на [[национализъм|национализма]] в Европа, включително и в Османската империя. Въпреки това, поне до 40-те години на 19-тиХІХ век се шири това, което в българската историография се нарича “''погърчване''”. То обхваща предимно интелигенцията и заможното градско население, като до голяма степен съвпада с ''поевропейчването''. Процесите на елинизация били толкова напреднали, че гръцкият станал домашен език на образованите прослойки на българското общество. Все пак, тогава [[гъркомани]]те разпространяват идеите на [[Просвещение]]то, но не налагат гръцката етническа идентичност. Българската идея се изразява през този период в спорадични актове на цълковен протест срещу денационализаторската политика на Цариградската патриаршия. Между новите идеи, които въвело Просвещението сред рум миллета, била и идеята за гражданската нация. Запалени от примера на френската република, някои революционно настроени ''ромеи'' смятали, че и рум миллета трябвало да се преобразува в гражданска нация, която да си служи с гръцки език, а етническите различия щели да бъдат от второстепенно значение. Голямата част от идеолозите на подобна държава на Балканите били власи и арванити. През 40-те години на 19-тиХІХ век, обаче гръкоманите сменят споделената с останалите балканци източноправославна, патриаршистка идентичност с несподелимата елинска [[мегали идея]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=I9p_m7oXQ00C&pg=PA68&dq=rum+millet+identity&hl=bg&sa=X&ei=gQHuTubqOoT0-ga39uCcAg&ved=0CEEQ6AEwAw#v=onepage&q=rum%20millet%20identity&f=false Nationalism, globalization, and orthodoxy: the social origins of ethnic conflict in the Balkans, Victor Roudometof, Roland Robertson, Greenwood Publishing Group, 2001, ISBN 0313319499, p. 68-71.]</ref> Така ''ромейската'' общност се разпада и по целия полуостров започва трескава дейност на т. ннар. “етнически активисти”, чиято цел е разрушаването на старата религиозна общност и трансформирането на езиковите общности, които дотогава са част от нея, в нации. Българите поемат необратимо към изграждане и признаване на своя етнорелигиозна общност.

По Българските земи започва процес на национално [[Възраждане]] и в резултат започват [[Борба за българска църковна независимост|църковно-национални борби]], наричани по онова време ''миллет-движение''.<ref>[http://books.google.bg/books?hl=bg&id=bxVIAAAAMAAJ&dq=%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82+1870&q=+%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82+ Българско национално движение в Тракия 1800-1878, Илия Тосков Тодев, Акад. изд-во "Марин Дринов, 1994, стр. 28.]</ref> Епохата на обществени реформи, наречена [[Танзимат]], започнала с въвеждане на пакет от закони през 1839 г. и завършила с приемането на първата османска конституция през 1876 г., дава допълнителни надежди на българите. Според [[Г. С. Раковски]] от 1848 година османското правителство започва в някои официални документи да отделя българите от рум миллета и да им дава народностно име: булгар миллет или български народ.<ref>[http://books.google.bg/books?id=zQlXAAAAMAAJ&pg=PA2&dq=%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82&hl=bg#v=onepage&q=%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82&f=false Нѣколко риечи о Асѣню Първому: великому царю българскому и сину му Асѣню Второму, Георги Стойков Раковски в Кн. сърб. книго-печятницѫ, 1860, стр. 2.]</ref> През [[1849]] година е издаден официален султански [[ферман]], позволяващ на българите в Цариград да имат собствен храм. През 1860 година българските духовници там едностранно провъзгласили независимост на Българската църква от Цариградската патриаршия, но това довело до репресии и засилване на католическата пропаганда. Така на 14 април 1861 г. [[Йосиф Соколски]] е признат от султан [[Абдул Меджид]] със специален [[берат]] за „''миллет баши на българите, които се съединиха с Рим''", което означавало официално признаване на българския народ.<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA593&dq=1861+%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%BD+%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82+%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8&hl=bg#v=onepage&q=%20%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%20%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8&f=false История на българите. Късно средновековие и Възраждане. Том 2 от Georgi Bakalov, ISBN 954621213X, TRUD Publishers, 2004, стр. 593.]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=QjdpAAAAMAAJ&q=millet+ba%C5%9Fi+bulgar&dq=millet+ba%C5%9Fi+bulgar&hl=bg&redir_esc=y Communities and identities in Bulgaria, Anna Krŭsteva, Longo, 1998, ISBN 8880632108, p. 308]</ref> Същевременно в Русия набира скорост [[панславизъм|панславизмът]], който влияе върху руската външна политика, която има за ръководно начало да покровителства националните движения на балканските славяни и да подпомага създаването на техни държави. Така, не без помощта на руските дипломати в Цариград, на 28 февруари 1870 годинаг. султан [[Абдул Азиз]] издава [[ферман]], с който е призната самостоятелна [[Българска екзархия]]. Така де юре било признато съществуването на отделен български народ. На практика, по-голяма част от униатите станали екзархисти след учредяването на Екзархията.