Български милет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
След [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в България и последвалата [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турска война]] натискът за реформи в империята се усилва. Свиканата през 1876 г. в Цариград [[Цариградска конференция|посланическа конференция]] принуждава [[Абдул Хамид II]] да вземе спешни мерки и на официалното откриване на конференцията прогласява приемането на първата [[Османска конституция]]. Под влияние на [[младотурци]]те чл. 8 от Конституцията обявава всички поданици за "[[отоманизъм|отоманци]]", независимо от миллетската им принадлежност. През [[1878]] г. по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]], султанът отменя действието на конституцията, като това положение се запазва до [[1908]] г. Този процес на разпадането на милетската система в края на ХІХ и началото на ХХ век съвпада със създаването, укрепването и разширението на [[Княжество България]], което заема голяма част от териториите, населени от ''булгар миллета''. Така княжеството формира ядрото на младата българската нация в новата държава, която през 1885 г. анексира Източна Румелия, а през 1908 г. обявява своята независимост. [[Отоманизъм|Отоманизмът]] преживял ренесанс по време на т.нар. [[Младотурска революция]] в 1908 г. Дошлите на власт младотурци го провъзгласяват за официална идеология и прокламират създаването на единна османска нация, съставена от отделните миллети в Империята. Останалите в рамките на Османската империя българи създават две легални политически партии - [[Съюз на българските конституционни клубове]] и [[Народна федеративна партия (българска секция)]]. Не след дълго национализмът на младотурците надделява и през 1909 година новото правителство повежда политика на тотална „отоманизация“ – заличаване на институциите и етнорелигиозното самосъзнание на миллетите.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava1_2.html Карнегиева анкета, стр. 33-35.]</ref> Засилващия се национализъм, намира израз в [[Балканските войни]], като последната компактна българска общност е [[Разорението на тракийските българи през 1913 година|прогонена от Османската империя през 1913 г]].
 
По стечение на историческите обстоятелства, по време на изтласкването на Империята от Европа в края на 19-тиХІХ и началото на 20-тиХХ век, части от от булгар миллета неколкократно се откъсват от българския народ и впоследствие стават част от други нации. Така, население с еднаква религия, относително еднаква култура, исторически спомени и сходни езикови наречия, след като попадане под влиянието на различни национални и държавни институции, запазва или променя идентичността си. По този начин, за относително кратък период от време обикновените селяни променят предишната си идентичност и започват да се идентифицират с друга нация и нейната държава, на чиято територия попадат. Това се случва с премахването на османската власт, последвалите дълбоки икономически промени, въвеждането за пръв път на масово първоначално образование, стопанска модернизация, миграционните процеси и др. В резултат на такива процеси се формира сръбско, гръцко, румънско или "македонско" национално съзнание сред население, идентифицирало се преди това с българската нациянарод, църква и държава след формирането й. На основите на булгар миллета със създаването на българската държава през 1878 годинаг. приключва формирането на новата [[българска нация]], като този процес продължава в останалите под османска власт земи и в началото на 20-тиХХ век.
 
== Бележки ==