Български милет: Разлика между версии

Под ''' Булгар миллет''' или ''български миллет'' се разбира българската етнорелигиозна общност ([[миллет]]) в рамките на [[Османската империя]] в периода от средата на [[19 век|ХІХ19-ти]] до началото на [[20 век|ХХ20-ти век]].<ref>Сборник "Българската нация през Възраждането." Том втори. Издателство на БАН, София, 1989 г. стр. 112-113.</ref> Първоначално като миллет са признати [[Униатско движение|българските униати]], а след това и миллет на [[Българска екзархия|източно-православните]] християни (''Eksarhhâne-i Millet i Bulgar''). Миллетите имали законово право да изграждат свои автономни учреждения като черкви, училища, болници и др. в обособени по етнорелигиозен признак квартали (български махали) в градовете. Признаването на българския миллет означавало признаване на отделен български народ.

След падането на България под османскаОсманска власт населението загубило своите национални църква и държава. То било подложено на продължителна асимилация. Тя била осъществявана чрез ислямизация, която била както насилствена, така и доброволна. Освен това българите станали жертва на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация. В резултат народът започнал постепенно да губи етническата си идентичност и към средата на 18-ти век българският дух останал съхранен предимно в изолираните манастири. Българите се изселили по отдалечени села, разположени в планинските местности, а в градовете преобладавало ислямско (вкл. ислямизирано), гръцко (вкл. гърчеещо се) и еврейско население. Според някои автори като [[Петър Мутафчиев]], българите загубили почти напълно народностното си съзнание в края на 18-ти век,<ref>Мутафчиев П. Книга за българите, 1987 г. II-ро изд. стр. 149-150.</ref> а според други като [[Христо Гандев]] те без съмнение имали съзнанието, че принадлежат и към отделна етническа общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност и лоялност каквато религиозната им принадлежност.<ref>Проблеми на Българското възраждане. С, 1976, 271-294. Гандев, Хр.</ref> Тогава българите са част от т. нар. [[рум миллет]] и се възприемат по-скоро като ''християни'', а ''родината'' им се простира до границите на землището на родното им селище. Според трети учени, понятието "българин" тогава не е само етническа категория, а има и социално-битово значение. С него се отъждествяват говорещите на български език православни селяни, формиращи по-ниско образована прослойка, занимаваща се предимно със земеделие или скотовъдство.<ref>When Ethnicity Did Not Matter in the Balkans. J. V. A. Fine, University of Michigan Press, 2006, ISBN 047211414X, pp. 3–5.</ref> В този смисъл българите губят своя „статут" като отделна и самостоятелна народностна общност. Те се третират от завоевателите просто като друговерски имперски поданици, намиращи се под опеката на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Самите [[османци]], част от т. нар. [[ислямски миллет]] са наричали българите: “[[рая]]”, т. е. обикновени селяни, простолюдие,<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA208&lpg=PA208&dq=%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD+%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BE+%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%BD+%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%BD&source=bl&ots=Z3ztOLjcTT&sig=i269aynzWoWhD6H8DQdSom8fYww&hl=bg#v=snippet&q=%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%20%20%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%20%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B8%20%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5%20&f=false История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане. Том 2 от История на българите, ISBN 954621213X, Автор Георги Бакалов, Редактор Георги Марков, Издател TRUD Publishers, 2004, стр. 52-53.]</ref> както и "''зимми''", т.е. "хора на писанието" или ''"урум"'' (православни). Изповядващите исляма също наричат по онова време практикуващите други религии пренебрежително "''гяури''", което означава "хора, които не изповядват правата вяра", "неправоверени".

След [[Велика френска революция|Великата френска революция]] (1789 - 1799 г.) започва възход на [[национализъм|национализма]] в Европа, включително и в Османската империя. Въпреки това, поне до 40-те години на ХІХ19-ти век се шири това, което в българската историография се нарича “''погърчване''”. То обхваща предимно интелигенцията и заможното градско население, като до голяма степен съвпада с ''поевропейчването''. Процесите на елинизация били толкова напреднали, че гръцкият станал домашен език на образованите прослойки на българското общество. Все пак, тогава [[гъркомани]]те разпространяват идеите на [[Просвещение]]то, но не налагат гръцката етническа идентичност. Българската идея се изразява през този период в спорадични актове на цълковен протест срещу денационализаторската политика на Цариградската патриаршия. Между новите идеи, които въвело Просвещението сред рум миллета, била и идеята за гражданската нация. Запалени от примера на френската република, някои революционно настроени ''ромеи'' смятали, че и рум миллета трябвало да се преобразува в гражданска нация, която да си служи с гръцки език, а етническите различия щели да бъдат от второстепенно значение. Голямата част от идеолозите на подобна държава на Балканите били власи и арванити. През 40-те години на ХІХ19-ти век, обаче гръкоманите сменят споделената с останалите балканци източноправославна, патриаршистка идентичност с несподелимата елинска [[мегали идея]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=I9p_m7oXQ00C&pg=PA68&dq=rum+millet+identity&hl=bg&sa=X&ei=gQHuTubqOoT0-ga39uCcAg&ved=0CEEQ6AEwAw#v=onepage&q=rum%20millet%20identity&f=false Nationalism, globalization, and orthodoxy: the social origins of ethnic conflict in the Balkans, Victor Roudometof, Roland Robertson, Greenwood Publishing Group, 2001, ISBN 0313319499, p. 68-71.]</ref> Така ''ромейската'' общност се разпада и по целия полуостров започва трескава дейност на т.нар н. “етнически активисти”, чиято цел е разрушаването на старата религиозна общност и трансформирането на езиковите общности, които дотогава са част от нея, в нации. Българите поемат необратимо към изграждане и признаване на своя етнорелигиозна общност.

По Българските земи започва процес на национално [[Възраждане]] и в резултат започват [[Борба за българска църковна независимост|църковно-национални борби]], наричани по онова време ''миллет-движение''.<ref>[http://books.google.bg/books?hl=bg&id=bxVIAAAAMAAJ&dq=%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82+1870&q=+%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82+ Българско национално движение в Тракия 1800-1878, Илия Тосков Тодев, Акад. изд-во "Марин Дринов, 1994, стр. 28.]</ref> Епохата на обществени реформи, наречена [[Танзимат]], започнала с въвеждане на пакет от закони през 1839 г. и завършила с приемането на първата османска конституция през 1876 г., дава допълнителни надежди на българите. Според [[Г. С. Раковски]] от 1848 година османското правителство започва в някои официални документи да отделя българите от рум миллета и да им дава народностно име: булгар миллет или български народ.<ref>[http://books.google.bg/books?id=zQlXAAAAMAAJ&pg=PA2&dq=%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82&hl=bg#v=onepage&q=%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82&f=false Нѣколко риечи о Асѣню Първому: великому царю българскому и сину му Асѣню Второму, Георги Стойков Раковски в Кн. сърб. книго-печятницѫ, 1860, стр. 2.]</ref> През [[1849]] година е издаден официален султански [[ферман]], позволяващ на българите в Цариград да имат собствен храм. През 1860 година българските духовници там едностранно провъзгласили независимост на Българската църква от Цариградската патриаршия, но това довело до репресии и засилване на католическата пропаганда. Така на 14 април 1861 г. [[Йосиф Соколски]] е признат от султан [[Абдул Меджид]] със специален [[берат]] за „''миллет баши на българите, които се съединиха с Рим''", което означавало официално признаване на българския народ.<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA593&dq=1861+%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%BD+%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82+%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8&hl=bg#v=onepage&q=%20%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%20%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8&f=false История на българите. Късно средновековие и Възраждане. Том 2 от Georgi Bakalov, ISBN 954621213X, TRUD Publishers, 2004, стр. 593.]</ref><ref>[http://books.google.bg/books?id=QjdpAAAAMAAJ&q=millet+ba%C5%9Fi+bulgar&dq=millet+ba%C5%9Fi+bulgar&hl=bg&redir_esc=y Communities and identities in Bulgaria, Anna Krŭsteva, Longo, 1998, ISBN 8880632108, p. 308]</ref> Същевременно в Русия набира скорост [[панславизъм|панславизмът]], който влияе върху руската външна политика, която има за ръководно начало да покровителства националните движения на балканските славяни и да подпомага създаването на техни държави. Така, не без помощта на руските дипломати в Цариград, на 28 февруари 1870 г.година султан [[Абдул Азиз]] издава [[ферман]], с който е призната самостоятелна [[Българска екзархия]]. Така де юре било признато съществуването на отделен български народ. На практика, по-голяма част от униатите станали екзархисти след учредяването на Екзархията.

След [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в България и последвалата [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турска война]] натискът за реформи в империята се усилва. Свиканата през 1876 г. в Цариград [[Цариградска конференция|посланическа конференция]] принуждава [[Абдул Хамид II]] да вземе спешни мерки и на официалното откриване на конференцията прогласява приемането на първата [[Османска конституция]]. Под влияние на [[младотурци]]те чл. 8 от Конституцията обявава всички поданици за "[[отоманизъм|отоманци]]", независимо от миллетската им принадлежност. През [[1878]] г. по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]], султанът отменя действието на конституцията, като това положение се запазва до [[1908]] г. Този процес на разпадането на милетската система в края на ХІХ19-ти и началото на ХХ20-ти век съвпада със създаването, укрепването и разширението на [[Княжество България]], което заема голяма част от териториите, населени от ''булгар миллета''. Така, княжествототой формира ядрото на младата българската нация в новата държава, която през 1885 г. анексира Източна Румелия, а през 1908 г. обявява своята независимост. [[Отоманизъм|Отоманизмът]] преживял ренесанс по време на т. нар. [[Младотурска революция]] в 1908 г. Дошлите на власт младотурци го провъзгласяват за официална идеология и прокламират създаването на единна османска нация, съставена от отделните миллети в Империята. Останалите в рамките на Османската империя българи създават две легални политически партии - [[Съюз на българските конституционни клубове]] и [[Народна федеративна партия (българска секция)]]. Не след дълго национализмът на младотурците надделява и през 1909 година новото правителство повежда политика на тотална „отоманизация“ – заличаване на институциите и етнорелигиозното самосъзнание на миллетите.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava1_2.html Карнегиева анкета, стр. 33-35.]</ref> Засилващия се национализъм, намира израз в [[Балканските войни]], като последната компактна българска общност е [[Разорението на тракийските българи през 1913 година|прогонена от Османската империя през 1913 г]].

По стечение на историческите обстоятелства, по време на изтласкването на Империята от Европа в края на ХІХ19-ти и началото на ХХ20-ти век, части от от булгар миллета неколкократно се откъсват от българския народ и впоследствие стават част от други нации. Така, население с еднаква религия, относително еднаква култура, исторически спомени и сходни езикови наречия, след като попадане под влиянието на различни национални и държавни институции, запазва или променя идентичността си. По този начин, за относително кратък период от време обикновените селяни променят предишната си идентичност и започват да се идентифицират с друга нация и нейната държава, на чиято територия попадат. Това се случва с премахването на османската власт, последвалите дълбоки икономически промени, въвеждането за пръв път на масово първоначално образование, стопанска модернизация, миграционните процеси и др. В резултат на такива процеси се формира сръбско, гръцко, румънско или "македонско" национално съзнание сред население, идентифицирало се преди това с българската народнация, църква и държава след формирането й. На основите на булгар миллета със създаването на българската държава през 1878 г.година приключва формирането на новата [[българска нация]], като този процес продължава в останалите под османска власт земи и в началото на ХХ20-ти век.