Ван Генд ен Лос (дело): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 33:
Решението по дело '''C 26/62 „Ван Генд ен Лос“ срещу Нидерландската данъчна администрация''' (''N.V. Algemene Transport-en Expeditie Onderneming van Gend & Loos'' срещу ''Nederlandse Administratie der Belastingen'') от [[5 февруари]] [[1963]] г. е сред емблематичните решения на на [[Европейски съд|Европейския съд]].
Чрез него Съдът по тълкувателен път формулира принципа, че нормите на правото на Европейския съюз могат да създават задължения и права на физическите и юридическите лица от държавите членки, които права трябва да бъдат признати и защитавани от националните съдилища на държавите
==История==
Ред 40:
{{цитат|Държавите членки се въздържат да въвеждат помежду си каквито и да е нови митнически такси за внос и износ, както и мерки с равностоен ефект, и от увеличаването на тези, които вече прилагат в търговията помежду си.}}
Компанията плаща наложеното мито, но опитва да си върне парите чрез нидерландски съд. Във връзка със случая нидерландският съд отправя преюдициално запитване до Европейския съд с молба последният да се произнесе с тълкувателно решение ''"дали член 12 от Договора за ЕИО има непосредствено действие във вътрешното право, в смисъл че гражданите на държави
Правителството на Нидерландия оспорва компетентността на Съда да се произнесе по случая с мотива, че Съдът не е компетентен да се произнесе дали разпоредбите на Договора за ЕИО имат предимство пред вътрешното законодателство или пред други договори, по които Нидерландия е страна и които са част от вътрешното ѝ право, и че определението на Съда няма да е релевантно за разрешаването на отнесения пред него спор.
Мнението на генералния адвокат по делото е, че някои от клаузите на договора имат
==Решението==
Ред 51:
На 5 февруари 1962 г. Европейският съд излиза с решение, което отхвърля протестите на нидерландското правителство и според което посоченият член от Римския договор създава пряко права за „Ван Генд ен Лос“. Своето решение Съдът мотивира с широко тълкуване на Договора, обяснявайки, че:
{{Цитат|...Общността съставлява нов правов ред на международното право, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права, макар и в ограничени области, и чиито субекти са не само държавите
Тези права възникват не само когато са изрично предоставени от Договора, но също така и въз основа на задълженията, които Договорът налага по ясно определен начин както на частноправните субекти, така и на държавите
Изхождайки от ''духа, общата структура и формулировката на тези разпоредби'', Съдът прави извода, че целта на Договора за ЕИО, ''а именно създаването на общ пазар, чието функциониране засяга пряко правните субекти в Общността, предполага, че този Договор е повече от споразумение, пораждащо единствено взаимни задължения за държавите, които са страни по него''. Съдът потвърждава, че чрез Договорите ''държавите са признали, че общностното право има обвързващо действие, поради което техните граждани могат да се позовават на него'' пред националните съдилища.
Съдът уточнява, че обстоятелството, че някои членове от Договора предоставят възможност на Комисията и на държавите
Относно митото, с което Нидерландия е обложила внесения карбамид-формлдехид, съдът постановява, че Нидерландия не може да установява по-високи митата от тези, валидни преди влизането в сила на Договора ([[1 януари]] [[1958]]). Относно това Съдът отбелязава, че незаконното увеличение може да се дължи както на реорганизация на тарифата, в резултат на която продуктът се класира в позиция, за която е предвидено по-високо облагане, така и на увеличение на самата митническа ставка.
Ред 63:
==Значение на решението==
Решението на Европейския съд по случая „Ван Генд ен Лос“ илюстрира съзидателната роля на Съда на Европейския съюз при формулирането на основните принципи на европейското право. Принципът
==Източници==
|