Португалски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: min:Bahaso Portugis |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
}}
'''Португалският език''' (''Português'' или ''língua portuguesa'') е вторият по разпространение [[романски езици|романски език]] след [[испански език|испанския]], говорен от около 176
== История ==
[[Файл:Linguistic map Southwestern Europe.gif|мини|250п|Анимирана карта на разпределението на езиците в Югозападна Европа между 1000 и 2000 година]]
[[Файл:CoimbraUniLibrary-CCSA.jpg|мини|200п|Библиотеката на [[Университет на Коимбра|Университета на
С установяването си на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]] в края на 3 век пр.н.е. [[Древен Рим|римляните]] пренасят на полуострова [[латински език|латинския език]], от който произлизат романските езици в региона, включително португалския. След разпадането на [[Римска империя|Римската империя]] през 5 век полуостровът е завладян от [[свеви]]те и [[вестготи]]те, които до голяма степен възприемат римската култура и [[простонароден латински език|простонародния латински език]] в местните му диалекти. През 8 век [[маври]]те завладяват по-голямата част от Пиренейския полуостров и [[арабски език|арабският]] става официален език, но голяма част от населението продължава да говори романски диалекти, обикновено наричани [[мосарабски език]]. В запазилите независимостта си християнски държави в северната част на полуострова арабският език има по-слабо влияние, най-вече в областта на [[лексика]]та.
Португалският език произлиза от романските диалекти, говорени в най-западната част на контролираните от християните области на Пиренейския полуостров. Най-ранните запазени текстове, за които се смята, че принадлежат към тази група диалекти, са административни документи от 9 век, които все още съдържат множество латински фрази. Най-ранният етап от развитието на езика, до 12 век, се нарича протопортугалски език.
През следващия етап, продължил от 12 век до началото на 16 век езикът е известен като старопортугалски или галисийско-португалски. Този етап обикновено се разделя на два подетапа. До 14 век старопортугалският постепенно навлиза в широка употреба. За известен период това е предпочитания език на [[лирическа поезия|лирическата поезия]] в цялата християнска част на Пиренейския полуостров, както в по-източните области [[окситански език|окситанският]] става езикът на трубадурската поезия. През 1139 година Португалия става независимо кралство, през 1290 година е основан първият португалски университет (първоначално в [[Лисабон]], по-късно преместен в [[
През 14 век започва периодът на португалските мореплавателни експедиции и колониално разширение. Португалският език е пренесен в отдалечени части на [[Азия]], [[Африка]] и [[Америка]] и днес в [[Европа]] живеят съвсем малка част от [[лузофон]]ите. През 16 век протугалският се превръща в [[лингва франка]] за европейската търговия в Азия и Африка, като се използва не само от португалската колониална администрация и в търговията, но и за общуване между местните власти и европейци от всички националности. Разпространението на езика е подпомогнато от смесените бракове между португалци и местни жители, както и от католическите [[мисионер]]и. Мисионерската дейност довежда до възникването в Азия на [[Креолски език|креолския език]] [[кристан]], който остава широко използван до 19 век. Някои християнски общности в [[Индия]], [[Шри Ланка]], [[Малайзия]] и [[Индонезия]] продължават да използват португалския език дълго след като вече не са под португалско управление.
Ред 73:
== Бележки ==
<references />
{{Официални езици на ЕС}}
{{Романски езици}}
| |||