Марк Аврелий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Ненко Ненов (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 59:
Избухналото [[Бунт на буколите|голямо въстание на овчарите ("буколи")]] в Северен [[Египет]] е потушено през [[175]] г. от [[Авидий Касий]] — талантлив пълководец, имащ големи пълномощия на изток. На свой ред обаче той се обявява за император, възползвайки се от слух за смъртта на Марк Аврелий. Метежът е бързо потушен, а Касий е убит от поддържащите го легиони, но тези събития принуждават императора да напусне Дунавските области и да остави завоюването им недовършено. На север от река Дунав са създадени области, в които римляните позволяват да се заселват варварски племена срещу задължението от тяхна страна да защитават римската граница. Това са първите стъпки за масово заселване на чужденци в покрайнините на империята.
[[Картинка:Marcus Aurelius Sestertius 177 860042.jpg|thumb|270px|right|[[Сестерция]] на Марк Аврелий, представяща пленените като трофеи оръжия от германските войни]]. Въпреки потушаването на бунта на Касий Марк Аврелий заедно с Фаустина, Комод и висши офицери заминава на Изток за Сирия. По пътя си в края на лятото на [[175]] г. преминава през днешните български земи по маршрута р.Дунав-Нове(дн.[[Свищов]])-Емпориум Дискодуратера (дн. с.[[Гостилица]])-Троянски проход-[[Филипопол]] (дн.Пловдив)-Хадрианопол (дн.[[Одрин]]).
След потушаване на бунта на Касий, императорът продължава своята обиколка на изток, преминавайки през Египет, Сирия, Мала Азия и Гърция и през [[176]] г. отпразнува в Рим [[триумф]] след осемгодишно отсъствие. Вероятно тогава е издигната триумфалната [[Колона на Марк Аврелий]] (през [[1589]] г. на нея е поставена статуята на [[апостол Павел]]). Около това време са подновени гоненията на [[християни]]те в империята.
| |||