Краище: Разлика между версии

Краището е разположено между Завалско-Планската планинска редица на север и планините [[Осогово]] и [[Рила]] на юг. То е разделено от държавната ни граница със [[Сърбия]] и [[Македония]] в резултат на редица несправедливи военни и политически договори. Краището представлява сложна мозайка от планини, котловини и дълбоко всечени долини (фиг. 6). Основната им посока на простиране е от северозапад към югоизток. В северната част са котловините Пернишка, Брезнишка и Трънска. Първите две котловини са известни с общото име [[Граово]] (Грахово), а Трънската ­– с името [[Знеполе]]. Южно от тях се простира Верило-Руйската планинска редица, включваща [[Верила]], [[Голо бърдо (планина)|Голо бърдо]], [[Черна гора (планина в България)|Черна гора]], [[Любаш]], Стражата и [[Руй]] планина. На юг са Дивлянската и Радомирската котловина. Южно от тях се разполагат планините от Конявско-Милевската планинска редица ­– [[Конявска планина|Конявска]], [[Земенска|Земенска планина]] и [[Милевска планина]]. Северно от последната е планината [[Кървав камък]] с най-висок връх за Краище ­ вр. Било 1737 м. В най-южната част на Краище, с посока на простиране запад ­ -изток, са разположени Каменишката, Кюстендилската, Сапаревската (Горнодупнишката), Самоковската и Долнобанската котловина. Най-висока от тях е Самоковската котловина ­– 950 м н. в. Между Каменишката и Кюстендилската котловина е разположена [[Лисец (Западна България)|Лисец планина]], а между [[Конявска планина]], [[Струма]] и Сапаревската котловина ­– хълмистата област [[Разметаница]].

Частта от областта Краище, попадаща на територията на Република България, известна като Кюстендилско Краище, има следните граници: от север -– административната граница между Кюстендилска и Пернишка области; от запад -– държавната граница с [[Република Сърбия]]; от юг -– долината на р. [[Драговищица (река)|Драговищица]] (от [[ГКПП Олтоманци|граничния пункт Олтоманци]] до навлизането ѝ в Кюстендилската котловина) и южните склонове на Земенска планина; от изток —долината— долината на р. [[Струма]].

Терминът "Кюстендилско Краище" е въведен в обръщение от Йордан Захариев. С него той обозначава частта от обширната историко-географска област Краище, която се простира на северозапад от Кюстендил и се заключава между Радомирска околия от изток, Трънска от север, сръбско-българската граница (до 1919 г.) от запад и Кюстендилска околия (в границите ѝ до 1901 г.) от юг. За граници на Кюстендилско Краище Йордан Захариев приема административната граница на КрайшкатаКраишката нахия (до 1878 г., а след Освобождението[[Освобождение]]то -– Босилеградска околия), с включените в нея 62 села.

От Кюстендилското Краище в България сега са селата : [[Брест (Област Кюстендил)|Брест]], [[Бъзовица]], [[Габрешевци]], [[Горановци (Област Кюстендил)|Горановци]], [[Горни Коритен]], [[Горно Кобиле]], [[Горно Уйно]], [[Добри дол (Област Кюстендил)|Добри дол]], [[Долни Коритен]], [[Долно Кобиле]], [[Драгойчинци]], [[Злогош]], [[Киселица]], [[Косово (Област Кюстендил)|Косово]], [[Метохия (село)|Метохия]], [[Побит камък (Област Кюстендил)|Побит камък]], [[Полетинци]], [[Полска Скакавица]], [[Режинци]], [[Средорек (Област Кюстендил)|Средорек]], [[Сушица (Област Кюстендил)|Сушица]], [[Трекляно]], [[Уши (село)|Уши]], [[Чешлянци]].

Включва селата : [[Видрар]], [[Горна Мелна]], [[Горочевци]], [[Докьовци]], [[Долна Мелна]], [[Дълга лука]], [[Къшле]], [[Лева река]], [[Пенкьовци]] и [[Шипковица (Област Перник)|Шипковица]].

Включва селата : [[Враня стена]], [[Горна Врабча]], [[Горна Глоговица]], [[Дивля]], [[Долна Врабча]], [[Калотинци]], [[Одраница]], [[Пещера (Област Перник)|Пещера]], [[Раянци]] и [[Смиров дол]].

Климатът е умереноконтинентален, планински, със сурови зими и прохладни лета. Преобладаващите посоки на ветровете са западните и северозападните, следвани от източните и североизточните.4 През зимата има силни студове, особено когато духа северния вятър. Обикновено тя е снежна и трае от ноември до началото на април - цели пет месеца. Пролетта е много хладна, къса и често променлива; лятото е съвсем късо и хладно. Есента също е къса — обикновено е дъждовна и мъглива.

Средна януарска температура: -2 до -4 градуса, по планините до -6;ºC.

Средна юлска температура: между 15 и 25 градуса.

Средната надморска височина на селата от Кюстендилско Краище (тези на българска територия) е 962 м. Най-ниско разположеното село е [[Полска Скакавица]] (в частта си край р. Струма) -– 580 м н.в., а най-високо -– с. Царица (от 1955 г. присъединено към Побит камък) -– 1450 м н.в.

Характерно за строежа на Краището е наличието на много антиклинални и синклинални гънки. Тук се разкриват скали с различна възраст и строеж ­ допалеозойски метаморфни скали, мезозойски варовици и пясъчници, терциерни и кватернерни седименти. Някои от планините на Краището са изградени предимно от варовици, мергели и пясъчници ­– Голо бърдо, Любаш, Черна гора, Земенска и Конявска планина, а други като [[Милевска планина]], [[Руй|Руй планина]], [[Кървав камък]], [[Лисец ­(Западна България)|Лисец]] ­от гранити и метаморфни скали. Дъната на котловините са заети от акумулативни материали ­– чакъли, пясъци и глини. Част от котловините са били дъна на езерни басейни, в които са се отложили въглищни пластове ­ Пернишки и Бобовдолски басейн.

Краището се отнася към една от главните морфоструктури у нас, чието име е дало ­ Краищидите. Основните черти на съвременния релеф са се формирали през младия терциер и кватернера. Характерни форми на релефа са добре изразените три денудационни заравнености, спектърът от няколко речни тераси, красивите проломи ­ на р. [[Ерма]] край [[Трън]], на р. [[Струма]] (проломите Кракра, Чардашки, Прибойски, Земенски пролом с дължина 22 км) и др. Разпространени са карстовите форми ­в ­Земенска и Конявска планина, Любаш и др.

Най-значителните запаси на кафяви въглища в страната са в Краището ­ Бобовдолски басейн със запаси над 190 млн. т и Пернишки въглищен басейн. В Брезнишко са разкрити неголеми находища на [[желязна руда]]. До неотдавна в района на гр. [[Трън]] се добиваше [[злато]]. В Краището се добиват в големи количества строителни материали ­– [[варовик]] за производство на [[Негасена вар|вар]] в [[Земен]] и на [[цимент]] ­ в [[Батановци]]. Огнеупорни глини са разкрити при с. [[Еловдол (Област Перник)|Елов дол]] близо до гр. [[Земен]]. Ограничени количества [[торф]] в миналото са се добивали в района на [[Чокльово блато]] в [[Конявска планина]].

Областта се отводнява почти изцяло от р. [[Струма]] и нейните притоци. В най-източната част оттичането е чрез р. [[Искър]] (Самоковска котловина) и р. [[Марица]] (Долнобалканска котловина). По-големите реки са: [[Струма]], [[Джерман]], [[Искър]], [[Марица]], [[Ерма]], [[Треклянска река]], [[Драговищица]], [[Светля]], [[Конска (река)|Конска]], [[Арката]].

Реките в Краище имат дъждовно-снежен режим. Най-изобилни водите са през пролетта и началото на лятото. Двете главни реки, които отводняват Кюстендилско Краище, са Драгови¬щица[[Драговищица (река)|Драговищица]] и Треклинска[[Треклянска река]], едни от големите притоци на р. Струма.

Реките в Краището с изключение на басейна на р. [[Ерма]], се отнасят към Егейската отточна област. През територията му преминава р. Струма ­– главната водна артерия, както и част от горните течения на [[Искър]] и [[Марица]]. Сапаревската котловина се отводнява от един от най-големите десни притоци на [[Струма]] ­[[Джерман (река)|­р. Джерман]]. По-големи реки, водещи началото си от Краището са [[Светля (река)|Светля]], Явор, [[Треклянска река|Треклянска]], [[Арката]], [[Драговищица (река)|Драговищица]], [[Ерма]]. Режимът им е дъждовно-снежен, а в по-ниските части ­– дъждовен. Максимумът на оттока е пролетен, а минимумът – лятно-есенен (фиг. 7). В районите с карбонатни скали реките имат карстово подхранване. Модулът на оттока във високите части на Краището достига 15­20 л/сек/км2, а най-ниски са стойностите за Радомирската котловина ­– 0,5­1,010 л/сек/км2. В Краището са изградени редица язовири, най-голям от които е “Пчелина”“[[Пчелина (язовир на Струма)|Пчелина]]” (“Лобош”), разположен на р. Струма. На границата със [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорието]] в северните части на [[Самоковска котловина|Самоковската котловина]] се намира и яз. “Искър”“[[Искър (язовир)|Искър]]”. В алувиалните наноси има запаси на [[грунтови води]]. [[Карстов извор|Карстови извори]] има в подножието на [[Голо бърдо (планина)|Голо бърдо]] (с. [[Друган]]), в [[Земенски пролом|Земенския пролом]] и др. Богатство на Краището са минералните води ­ Сапаревски извори, Кюстендилски извори, [[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]], Брезнишки извори, [[Белчински бани]], [[Долна баня]], Банкя (Трънско) и др.

* [[смолници]], образувани върху езерни седименти (дъната на [[Пернишка котловина|Пернишка]], [[Брезнишка котловина|Брезнишка]], [[Радомирска котловина|Радомирска]] и [[Трънска котловина]])

* [[рендзини]] ([[Голо бърдо (планина)|Голо бърдо]])

В котловинните полета и подножията естествената растителност е унищожена и заменена с културна. Горите са с вторичен произход. От широколистната растителност най-характерни са [[дъб]], [[келяв габър]], [[бук]], [[ясен]], [[мъждрян]], [[бряст]] и др., а покрай реките ­– [[върба]], [[топола]], елша, воден габър. От храстите най-характерни са [[глог]], [[леска]], [[драка]], а по [[карст|карстовите терени]] ­– [[смрадлика]] и [[люляк]]. В ливадите и пасищата е богат съставът на тревните видове ­– ­власатка, ливадина, белизма, полевица, садина и др. В Краището се срещат редица ендемити[[ендемит]]и и реликти[[реликт]]и, като най-богата на редки растения е планината Голо бърдо, където е разположен резерватът “Острица”“[[Острица (резерват)|Острица]]”. Срещат се представители на средиземноморската флора.

Територията на Краище е силно обезлесена. Растителната покривка е представена от широколистни видове главно от рода дъб ([[цер]], [[Благун (дъб)|благун]], [[Зимен дъб|горун]]), [[бук]], [[Габър (род)|габър]], [[бреза]], ясика, [[явор]], [[клен]], [[липа]], [[бряст]], [[ясен]], [[акация]], [[трепетлика]] и др. В района на с. [[Горно Кобиле]] има кестенови насаждения. През последните години се увеличават площите, засаждани с черен бор. Голяма част от терена е гола - покрита с тревни формации, част от площите се използват за селскостопански цели.

В Краище са разпространени представители на средноевропейския животински свят. Тук обитават [[сърни]], [[Дива свиня|диви свине]], [[Вълк|вълци]], [[лисици]], [[зайци]], [[невестулка]], [[златка]], [[Обикновена сива полевка|обикновена полевка]], [[таралежи]] и др. От птиците са характерни [[горска ушата сова]], [[горска улулица]], [[кукувица]], [[скорец]], синигер, [[кос]], славей и др. Разпространени са няколко вида смокове[[смок]]ове, [[усойница]], [[медянка]], [[жълтокоремна бумка]], водна жаба, [[жаба дървесница]] и др.

Въпреки тежкия планински релеф, голямата надморска височина, трудната достъпност, суровия климат и неплодородни почви, Краище е било заселено в значителна степен. Най-древните регистрирани селища са от времето на късния халколит (при селата [[Долно Кобиле]] и [[Брест (Област Кюстендил)|Брест]]). През античната и средновековната епохи минералните богатства на Краище (златоносни речни тераси, залежи от олово, цинк, мед, сребро и желязо) привличат значителен брой заселници, които създават малки селища в близост с рударските разработки. Особеностите на релефа в областта (дълбоки клисури с голи и стръмни склонове и нито една по-голяма равнина) не предполагат образуването на големи селища. Нито едно от съвременните села в Краище няма купен характер, а са пръснати на махали, често отдалечени на по няколко километра една от друга.

Природните ресурси на областта са използвани отдавна от местното население. Особено силно намалели са горите, изсичани непланомерно в миналото. Това е довело до развитие на силни ерозионни процеси. На базата на полезните изкопаеми тук са се развили някои промишлени отрасли ­– енергетика (ТЕЦ в [[ТЕЦ Република|Перник]] и [[ТЕЦ "Бобов дол"|Бобовдол]]), производство на цимент ([[Батановци]]) и вар ([[Земен]]). Наличието на обширни пасища и ливади благоприятства развитието на животновъдството. В котловините и оградните подножия почвените и хидроклиматичните условия са подходящи за отглеждането на редица земеделски култури ­– [[зеленчуци]], картофи[[картоф]]и, [[Зърнено-житни култури|зърнени култури]], [[тютюн]], [[хмел]], [[лозя]], [[Овощарство|овощия]] и пр. [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]] е известна като овощната градина на България. Особеностите на релефа не препятстват съществено развитието на жп и шосейния транспорт. През Краището преминават важни транспортни коридори, свързващи ни с [[Адриатическо море|Адриатика]] ([[София]] – [[­Скопие]]­ – [[Дуръс]]) и [[Егейско море]] ([[София­]] – [[Кулата­]] – [[Солун]]). На базата на минералните извори добре развито е [[Балнеология|балнеоложкото дело]] ­– [[Кюстендил]] и [[Сапарева баня]]. Известни природни туристически обекти са ждрелото на р. [[Ерма]] край [[Трън]], [[Земенски пролом|Земенският пролом]], [[Скакавица (водопад)|водопадът “Скакавица”]] и др.

Антропогенната дейност е довела до съществени нарушения на природната среда в районите на [[Перник]], [[Дупница]], [[Бобовдол]], [[Радомир]], [[Батановци]], [[Кюстендил]], [[Земен]] и др. Замърсени с токсични вещества са въздухът и почвите в тези райони, и особено водите на р. Струма. Нерегулираната паша е довела до значителни изменения в растителната покривка. Провеждат се залесявания на създадените от човека изкуствени хълмове ­– табани и терикони, образували се от експлоатацията на полезните изкопаеми, със специални растителни видове. Необходимо е изграждането на пречиствателни съоръжения за въздуха и водите в промишлените предприятия. В Краището е разположен само един резерват ­– “Острица”“[[Острица (резерват)|Острица]]”, в планината Голо бърдо. В него обитават над 360 вида растения, като се опазват уникални ендемични и реликтни видове, включени в “Червената“[[Червена книга”книга на България|Червената книга]]” на страната ­като [[урумово лале]], урумов лопен, главеста жълтуга, скален равнец и др.

* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН;

* Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г.;

* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд. БАН.;

* Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.;

* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г.;