|
== '''Лесичарка''' ==
{{обработка|форматиране}}
{{без източници}}
'''Лесичарка''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Габрово]], [[Област Габрово]].
=== География ===
Село '''Лесичарка''' се намира в '''Северен Централен Район''' на България в '''община Габрово''', област Габровска. Разположено се на 42.933 ̊ северна ширина и на 25.383 ̊ источнаизточна дължина. То е с надморска височина 448м. и площ 23,121 кв.м. Според преброяването от 2011 годг. в него живеят 88 души. Селото се намира на еднакво разстояние от Габрово и ''Дряново'' – 10 км., отстои на 5 км. от историческия ''Дряновски манастир'' и на 5км. от село ''Боженци''. РастояниятаРазстоянията между селцата в района на Лесичарка не са големи, между 1-2 км., а най – oтдалечнитенай–отдалечените се намират на 5 км от селото. Селото се намира в умерено-континенталният пояс. Континенталния климат има студена зима, като най студен е месец януари и горещо лято – най топло е през юли. Духат умерени северозападни ветрове с най голяма скорост през януари и най малка през юни. Разликата между летни и зимни температури може да достигне до 40 ̊ и повече градуса. Ако се погледне географската карта на селото, веднага става ясно, че през него река не минава. Има малко дере от южния му край, което обаче през лятото почти пресъхва. Въпреки това в селото и близките околности има достатъчно извори с питейна вода. Само в селото бликат 10 извора, а 6 от тях са изградени с корита и плочи. В по ранни времена селото се е снабдявало с питейна вода от „камъка Чириковец”. След това, когато то се е разрастналоразраснало хората са потърсили вода на други места и са създали сами чешми. По известно е „Ильовото кладенче”, което извирало на десния бряг на дерето. Малко по надолу от него се е намирал „Колювия кладенец”, който е един от най-старите извори.
=<ref>Тотю Минчев - "История на село Лесичарка" - 2001год.</ref> ▼
=== История ===
Селище '''Лесичарка''' се споменава за първи път в описа на ''Пири Карамани'' от Никополския санджак през 1550 годг.(XVIвек). Махала Лесичарка край село Габровa се споменава в османски документ от 1757год1757 г. Колибите: ''Смоленца'', ''Лесичарка'', ''Чумаци'' и ''Карали'' се споменават в данъчни тефтери от началото на XIXвек., които се съхраняват в РИМ-Габрово. Един от тях под № Вт42 инв. №395 - 1471 са записани селата и махалите от този район във връзка със събирането на данък бирт от 1810 годг. По това време данъкоплатците в тези селища са били съответно: за Смоленца – 108 души, за Лесичарка – 90 души, за Чумаци – 129 души. Може да се предположи колко души са живели по това време в селата и колко големи са били те. В този тефтер от турско време се виждат и колибите Смоленца. Това са колиби, които са съществували до средата на XIXвек., защото след това време Смоленца вече отсъства от данъчните тефтерите. По кое време и къде са се изселили жителите не се знае? Защо е изоставено селището след като не е било малко? За местонахождението на колибите се предполага само по останките на височината Смоленца. На самият връх обрасъл с храсти и полски бурени все още личат зидове, улица и иманярски изкопи. Може да се предположи, че изворът от които са ползвали вода е пресъхнал и това е принудило хората да се заселят в Лесичарка и околните колиби.
Историческата съдба на Лесичарските селца е много близка. Скътани в дебрите на Предбалкана, защитени от неприятелски погледи, те не са преживявали и претърпявали сериозни катаклизми, като кържалийски нападения, опожарявания и т.н. По време на Априлското въстание населението е спокойно и въпреки близостта на селото до Дряновския манастир, то не е пострадало.
Около 1855 годг. е открито първото килийно училище в селото. То е основано по инициатива на църквата, която поела грижата за училището. Поради липса на стаи за училището, учебните занятия са се провеждали в една стая от къщата на Стоян Гиргинов. Намирало се в приземния етаж в югозападния край на къщата, непосредственно до някогашния дюкян. Учителка е била баба Цанковица – (калугерка). Няма сведения колко деца са се учили в това училище.
По късно с разрастването на революционната дейност на населението и появата на революционни комитети стари хора разказват, че през селото е минавал '''Васил Левски''' воден от '''Георги Измирлиев''', преоблечен като овчарче.
През 1909 година жаждата за знания и просвета накарала по будните жители на селото да основат "Образователно дружество "Свобода"", което поради големия интерес за участие в него прерастнало през 1915год1915 г. в народно читалище "Свобода", което съществува до наши дни.
<ref>Тотю Минчев - "История на село Лесичарка" - 2001год.</ref>
<ref>Евдокия Стоянова - "Родови изследвания"</ref> ▼<ref> Мария Стефанова Иванова - "Дипломна работа за село Лесичарка " - 1968год.</ref> ▼
=== Религия ===
Село '''Лесичарка''' и околните села изповядват Источно-православното християнство.
От 1915 година в църковно отношение село Лесичарка е самостоятелна енория със собствен храм. Лесичарска енория се състои от 11 села. Това са: село ''Велневци''; село ''Кметчетата''; село ''Велковци'', което е голямо село със 77 къщи, село ''Костенковци''; село ''Колишовци'', село ''Стойчовци''; село ''Поповци''; село ''Карали''; село ''Чомаци'' и махала ''Гаревци''. Храмът на селото се казва „Св. Параскева”. Той е построен около 1835година и към него е построена самостоятелна камбанария. Няма сведения кои са строителите му и къде отлята първата камбаната.
<ref>Евдокия Стоянова - "Родови изследвания"</ref>
<gallery>
</gallery>
<!-- == Обществени институции == -->
<!-- == Културни и природни забележителности == -->▼
<!-- == Редовни събития == -->▼
* Генерал-майор [[Тодор Гиргинов]] - български генерал
* [[Венко Венков|Венко Спасов Венков]] - оперен певец тенор.
* [[Стефана Гиргинова|Стефана Цонева Гиргинова]]–„Буря” - българска партизанка.
▲== Културни и природни забележителности ==
▲=<ref>* Тотю Минчев - "История на село Лесичарка" - 2001год2001 г. </ref>
▲<ref>* Мария Стефанова Иванова - "Дипломна работа за село Лесичарка " -от 1968год1968 г. </ref>
▲<ref>* Евдокия Стоянова - "Родови изследвания" </ref>
'''Генерал-майор Тодор Гиргинов''' е роден в село Лесичарка Габровско на 3.03.1870 година. Баща му Гиргина Стоянов е земеделец и търговец. Има бакалия в селото в която продава всичко най необходимо. След като завършва основното си образование в село Лесичарка и средно в Мъжката Гимназия, той заминава при по-големият си брат Димитър, който живее в София и е високопоставен държавен служител (работи като секретар в Министерството на Просветата). На военна служба постъпва на 11.11.1890год, но не се знае къде. През 1893год. завършва Военното училище в София. През същата 1893година е произведен в първи офицерски чин подпоручик. През 1902 год. е назначен на служба в Софийския крепостен батальон. От 1902-1905 година учи в Санк Петербург-Русия в Николаевската Генералщабна академия, която завършва с отличен успех. След завръщането си в България е назначен в Четвърта Преславска Пехотна Дивизия, която е формирана на 01.01.1892год. Тя се състои от две бригади и един пехотен полк. Началник щаб на II-ра Бригада – формирана на 01.01.1899год. с щаб в град Варна е капитан Тодор Гиргинов. Като офицер служи във Видинския и Софийския крепостни гарнизони и в 3-ти артилерийски полк. През 1904 год. е член на изпитната комисия за запасни подпоручици II-ри випуск на артилерийската школа, а през следващата година преподавател по тактика в същата школа. През 1905-1906год. изпълнява длъжността редактор на „Военен журнал” и „Войнишка сбирка”. От месец септември 1906год е причислен, а в края на същата година е приведен към Генералния Щаб. Стажа си отбива през 1907год. като командир на дружина в 8-ми Приморски пехотен полк и изпълнява длъжността Началник щаб на 2-ра Бригада от 4-та Преславска дивизия. След това е адютант на 4-та Преславска дивизия, а няколко години по късно през 1908год. е адютант на 3-та Венна инспекционна област. През 1910год. отново стажува в 9-ти Конен полк. На следващата година е назначен помощник на „Началник информационно – цензурната”М” секция при щаба на армията. Като подполковник през 1912год. е началник щаб на 3-та дивизия. На 1.01.1916год. е назначен вече като полковник на длъжността „Заместник началник щаб на армията във Военното министерство”. През 1918 година е произведен в чин генерал-майор. Според височайша заповед №10, § 1 на Канцеларията на Министерството на войната от 7.11.1918год. генерал - майор Тодор Гиргинов е уволнен от служба по собственно желание и е зачислен в запаса 10-ти по ред като заместник началник щаб на артилерията в Генералния Щаб.
</ref>Тотю Минчев - "История на село Лесичарка" - 2001год</ref>
'''Венко Спасов Венков''' - оперен певец тенор. Известен в Европа и почти неизвестен у нас, той дълги години е звезда на Виенската "Щатс Опера". Той е роден през 1921год. в град Велико Търново. Баща му е търговец и манифактурист. Венко е наследил търговските и певчески наклонности от дядо си. По време на Втората Световна Война, Венко Спасов учи финансии във Виена - Австрия. По препоръка на наши оперни певци на 19 год. започва да учи оперно пеене при известните педагожки Марта Бисман и Анна Бермилзенбург. За година и половина вече имал школуван глас и няколко оперни партии. При представянето му на главния диригент на "Щатс Опера", Карл Бьом, той го харесал и му предложил да подпишат договор. Подписал договор и бил назначен за редовен солист на театъра с най-високата заплата за онова време. След ВСВ, през 1946год. само на 24 години той получава австрийско поданство и продължава да жъне нови успехи на сцената на операта. Участвал е в постановките на "Риголето", "Травиата", "Трубадур", "Мадам Бътерфлай", Манон Леско", "Турандот" и "Селска чест", като водещ тенор. През 1952год. на откритата сцена на "Арена Ди Верона" българският тенор участва в премиерата на "Турандот". По негова молба по време на представлението е издигнат българския трибагреник. През 1953година Венко Спасов е удостоен с титлата "Камерзингер на Австрия". Според историка на операта, Марсел Прави, Венко Спасов бил най младия тенор стъпил на нейната сцена, на 20 години.
<references/> Тотю Минчев - История на село Лесичарка" - 2001год.<references/>
'''Стефана Цонева Гиргинова''' – „Буря” е родена на 13.12.1917год. в село Лесичарка Габровско. Баща ѝ Цоню Петков Гиргинов от Калчевската махала е известен с прозвището „Цоню майстора”. Той е строител – дърводелец. Майка ѝ е домакиня, която почива рано и оставя двете си невръстни дъщери сирачета. По голямата дъщеря почива млада.
Стефана получава основно и прогимназиално обрзование в родното си село, а след това завършва Практическото земеделско училище в Габрово. След училище постъпва на работа в трикотажната фабрика на „Братя Гоергиеви” в града, по късно преименувана фабрика „Буря”. Там се свързва с прогресивно настроени работници, организира стачки, разнася позиви и участва активно в стачните борби. По време на голямата блокада на Габрово на 25.02.1943год. е арестувана от полицията. С хитрост и ловкост успява да избяга от арестта и се включва в редиците на Габровско-Севлиевския партизански отряд. Заради необикновенната ѝ смелост, непреклонна воля и устремност другарите ѝ а наричат „Буря”. На 05.11.1943год. в престрелка с полицията пада убита край село Малкочево, Севлиевско. Погребана е край селото, което по късно след 9.09.1945год. наричат на партизанското ѝ име „Буря”. Същото име получава и фабриката в която е работила в Габрово, а също така ТКЗС-то в село Лесичарка и читалището.Тя е единствената партизанка в селото.
<referencse>Тотю Минчев - "История на село Лесичарка" - 2001год<references/>
<references/>Евдокия Стоянова - "Родови изследвания"<references/>
<references/>Мария Стефанова Иванова - "Дипломна работа за село Лесичарка" - 1968год</referemces/>
* Тотю Минчев "История на село Лесичарка" 2001год.
* Мария Стефанова Иванова "Дипломна работа за село Лесичарка от 1968год.
== Други ==
<!-- === Кухня === -->
== Външни препратки ==
| 