Български революционен централен комитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Frajjsen (беседа | приноси)
м форматиране: 14x интервали (ползвайки Advisor.js)
Frajjsen (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 4:
'''Българският революционен централен комитет''' (БРЦК) е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.
Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на [[Георги Раковски]], който е поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.
Българският революционен централен комитет е създаден през 1869 г. (по стар стил) или през 1870 г. (по нов стил) от [[Васил Левски]]. На общо събрание в [[Букурещ]] през 1872 г., за председател на Българският революционен централен комитет е избран ]]][][[Любен Каравелов]]. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия на Георги Раковски през май и разгрома на четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] през юли 1862 г. Тогава част от дейците на бившия Таен централен български комитет (ТЦБК), заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Раковски полагат основите на група "Млада България" и с подкрепата на групировката, през 1868-1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки из българските земи и изграждането на революционни комитети в тях.
Програмата на Българския революционен централен комитет е публикувана първо в руското емигрантско списание "Народное дело" (август 1870 г.), а в последствие и във вестник "Свобода" (октомври 1870 г.).