Рило-Родопски масив: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 12:
Рило-Родопският масив се характеризира с блоково-разломна структура. Изградена е от допалеозойски и палеозойски масивни и метаморфни скали и палеогенски масивни и седиментни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, земните пирамиди, карстовите и глациалните форми. Поделя се на няколко основни подобласти:
* Осоговско-Беласишката планинска редица, която включва планините [[Осогово]], [[Влахина]], [[Малешевска планина|Малашевска]], [[Огражден]] и [[Беласица]]. Към нея се включва и разломната долина на р.Струма и привързаните към долината грабеновидни котловини. Планините представляват хорстове и са изградени от най-старите у нас масивни и метаморфни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, проломите и наносните конуси.
* Рило-Пиринската подобласт обхваща Рила и Пирин и грабеновидната долина на р.Места с привързаните към нея Разложка и Гоцеделчевска котловини. Планините Рила и Пирин са хорстови планини. В Северен Пирин широко разпространение имат мраморите, а в Югозападен Пирин - плиоценските песъчливи наслаги. Най-висок връх на Пирин е връх [[Вихрен]] (2914 м). Рила е най-високата планина на Балканския полуостров (връх [[Мусала]] – 2925 м). Изградена е от допалеозойски и палеозойски скали. Важно значение за съвременния релеф има кватернерното заледяване. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, карстовите и глациалните форми, а в плиоценските наслаги - земните пирамиди (при град [[Мелник]] и село [[Стоб]]).
| |||