Вдлъбнаточел смок: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: ceb:Malpolon monspessulanus |
Termininja (беседа | приноси) м Категория:Смокообразни |
||
Ред 22:
| binomial = Malpolon monspessulanus
}}
'''Вдлъбнаточелият смок''' (''Malpolon monspessulanus'') е [[вид (биология)|вид]] сравнително едра [[Змии|змия]] от семейство [[Смокообразни]] (''Colubridae''). Достига до 2 m дължина, а най-големият екземпляр, намиран в [[България]], е дълъг 157 cm. Окраската на гърба варира от тъмно- до светлосива, а младите индивиди са пъстри. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали.
Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност да избяга, обаче, е агресивен, яростно съска и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на [[кобри]]те. Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, като сведенията за това, дали е опасен за човека, са противоречиви.
▲'''Вдлъбнаточелият смок''' (''Malpolon monspessulanus'') е [[вид (биология)|вид]] сравнително едра [[Змии|змия]] от семейство [[Смокообразни]] (''Colubridae''). Достига до 2 m дължина, а най-големият екземпляр, намиран в [[България]], е дълъг 157 cm. Окраската на гърба варира от тъмно- до светлосива, а младите индивиди са пъстри. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали.
▲Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност да избяга, обаче, е агресивен, яростно съска и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на [[кобри]]те. Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, като сведенията за това, дали е опасен за човека, са противоречиви.
== Разпространение и местообитание ==
Вдлъбнаточелият смок е разпространен в [[Южна Европа]] ([[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]], Южна [[Франция]], Северозападна [[Италия]], западната и южната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]), района на [[Кавказ]], Западен [[Иран]], Северен [[Ирак]], [[Турция]], източното крайбрежие на [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Червено море]] и в [[Северна Африка]]. В България се среща по долината на река [[Струма]] на юг от град [[Симитли]], в [[Източни Родопи|Източните Родопи]], около [[Хасково]], [[Харманли]] и [[Свиленград]], по [[Черноморие]]то южно от [[Бургас]] и в [[Странджа]].
Живее по припечни склонове, обрасли с храсталаци и ниски дървета. Особено предпочита каменисти и скалисти места с много възможности за укрития.
== Начин на живот, хранене и размножаване ==
Храни се предимно с [[гущери]], поради което в някои краища на България го наричат '''змия-гущерница'''. В менюто му влизат също и [[гризачи]], дори змии, включително други вдлъбнаточели смокове и [[пепелянка|пепелянки]].
Женската снася през април-май 5-10 [[яйце (зоология)|яйца]] (понякога повече), от които след около 60 дни се излюпват малките.
== Природозащитен статус ==
В България е защитен от Закона за биологичното разнообразие, а също и по силата на приложение III на Бернската конвенция.
{{Влечугите в България}}
[[Категория:Фауна на Палеарктика]]
[[Категория:
[[ca:Serp verda]]
| |||