Режим на пълномощията: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 6:
Князът намира удобен повод за действие срещу противниците си при убийството на руския император [[Александър II]] от привърженици на [[народничеството]] в Русия на [[1 март]] [[1881]] г. При посещението на погребението на императора в [[Санкт Петербург]], той убеждава наследника му - [[Александър III]], че българските либерали са съидейници на атентаторите. Така той спечелва негласната подкрепа на Русия за бъдещите си действия. Заради потеклото си, княз Александър е гледан благосклонно и от [[Германия]] и [[Австро-Унгария]].
 
При извършването на преврата е свалено законно избраното правителство на Либералната партия, начело с [[Петко Каравелов]]. ДотогавашнияДотогавашният военен министър - руският офицер [[Казимир Ернрот]], - поема функциите на министър-председател. Конституцията е отменена, в страната неофициално е въведено [[военно положение]]. Територията на Княжеството е разделена на пет области, като начело на тях застават "чрезвичайни (извънредни) комисари" - руски офицери. На съдилищата е заповядано да издават само две присъди - едномесечен затвор и смърт. Правителството на Ернрот има за задача да подготви и проведе избори за [[Велико Народно събрание]], което да одобри исканията на княза.
 
Скоро след преврата [[Либералната партия]] се съвзема и започва пропагандна кампания срещу монарха. В отговор, при провеждането на изборите за Велико народно събрание нейните привърженици масово не са допуснати да гласуват. Репресии помрачават цялата кампания, на много места в страната избухват сблъсъци между полицията и либералите. В резултат, почти всички от избраните депутати са поддръжници на каузата на княза.