Успение Богородично (Копривщица): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 28:
От старата църква „Света Богородица”, изгорена при кърджалийското нападение над Копривщица през 1810 г., е останало едно обковано в сребро ръкописно евангелие от 1644 г.<ref>Делиделвов, Д. Бележки за историята на Копривщица. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 194-198.</ref>
 
Сегашната сграда (1817) е трикорабна [[базилика]], вкопана отчасти в земята. Камбанарията датира от 1892 г. Забележителни са дърворезбеният [[иконостас]] (1821),<ref>Според [[Асен Василиев]] той силно наподобява по стил онзи в [[Габрово|габровската]] църква [[Свети Йоан Предтеча (Габрово)|„Свети Иван Предтеча"]] (1814) и може би е дело на същия майстор,-резбар – Георги от Видин: Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 656.</ref> рисуваните от [[Захарий Зограф]] икони на свети [[Георги Победоносец|Георги]] (1837), свети [[Евстатий Плакида|Евстатий]] (1838) и Успение Богородично (1838) и иконата на свети [[Иван Рилски]] (1838) от [[Йован Иконописец]].<ref>Делиделвов, Д. Бележки за историята на Копривщица. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 192-194.</ref> Иконостасните икони русива между 1893 и 1913 г. роденият в [[Галичник]] Иван Георгиев Спаовски.<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 227.</ref> Стенописите в олтара са дело на самоковския живописец Спас Захариев (1900).<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 473.</ref>
 
В църковния двор са погребани [[Димчо Дебелянов]], архимандрит [[Евтимий Сапунджиев]], хаджи [[Ненчо Палавеев]], [[Рашко Маджаров]], [[Иван Врачев]].