|
Църковната сграда представлявала типична за [[Възраждане|възрожденския]] период базилика, състояща се от три кораба, разделени помежду си от два реда колони с капители и полукръгли арки между тях. Куполът e с многостенна форма.
ВОт западната частси настрана храмахрамът се намираима открита колонада-преддверие, изписана с библейски сцени от [[одрин]]ския зограф Стефан К. Никитас през 1858 г.<ref>Мутафов, Е. и др. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 91-92.</ref> Сцените са общо 29, като 24 от тях са старозаветни: [[Соломон]]овият съд, страдащият [[Йов]], [[Давид]] побеждава [[Голиат]], [[Самсон]] убива лъва, Медната змия, намирането на [[Мойсей]] в реката, Мойсей получава скрижалите, молитвата на Мойсей, ангел Господен прегражда пътя на [[Валаам (чародей)|Валaам]]а, братята на [[Йосиф (Библия)|Йосиф]] го продават в Египет, [[Исаак]] благославя [[Иаков]], изгонването на [[Измаил]] и неговата майка [[Агар]], [[Лот]] бяга от [[Содом и Гомор|Содом]], [[Каин]] убива [[Авел]], [[грехопадение]]то на [[Адам]] и [[Ева]], [[Потоп|всемирният потоп]].
Образите в полукръглите полета над вратите са добавени около 1910 г. от [[асеновград]]чанина Георги Ксафов (1856-1931).<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 621, 648.</ref> Негово дело е бил и стенописът (сега прерисуван наново) „Възкресение Христово" върху дворната стена срещу главния вход на храма.
Художникът Харалампи Тачев изписва частстраничните отстени вътрешнотовъв черковновътрешността пространствона църквата през 1929-1931 г.<ref>Линков, Г. „Модерната" църковна живопис в следосвобожденска България, разгледана в светлината на няколко пловдивски църкви. - В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 814, 823-824.</ref> По-старите стенописи в купола са изпълнени вероятно от [[Стефан Андонов]] към 1866 г.<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 606.</ref>
През 2011 г. църковната сграда претърпява основен ремонт.: Покривътпокривът е поправен, вътрешнитестените стении сводовете са белосани и отчасти облепени с декоративнинаподобяващи църковна живопис тапети, а подът е пренастлан с нови каменнимраморни плочи.
В северната част на двора се издига шестетажна дървена камбанария, висока около 17 м. Изработена е от здраво дъбово дърво, тя представлява единствено по рода си произведение на църковното строителство от ХІХ в. Реставрирана е през 1953 г. Всичките 8 камбани, разположени на върха ѝ, са дело на прочутия леярски род [[Димитър Велеганов|Велеганови]]. Най-голямата от тях етежи 180 кг, а най-малката – само 5 кг. Две датират от 1869-1870 г. (предполага се, че тогава e била издигната и самата камбанария). Днес „Света Марина” е пловдивският храм с най-голям брой камбани.
<ref> Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г </ref>
|
