Разлика между версии на „Гоно Йотов“

редакция без резюме
 
[[Файл:Gono Iotov Apostolos Matopoulos Gida.JPG|дясно|мини|250п|Гоно Йотов, [[Апостолис Матопулос]] и граждани в [[Александрия (дем Александрия)|Гида]] след Младотурската революция]]
[[Файл:Gono,agras,lazo pic.jpg|дясно|мини|250п|Гоно Йотов, [[Александрос Мазаракис]], [[Лазар Доямов]] и [[Апостолис Матопулос]] (седнал), в [[Кулакия]] през 1908 година.]]
От март 1905 година Гоно Йотов и Петрилос се настаняват в колибите Чекри, Али и Лака и започват да водят сражения с българските чети и заедно с пристигналата чета на капитан Аграс започват да нападат околните български села в областта [[Сланица]] - [[Света Марина (Ном Иматия)|Света Марина]] (Агия Марина) на 28 март - отблъснати от селската милиция, [[Янчища]] (Агиос Георгиос), [[Аларе]], отблъснати от милицията, [[Голо село]] (Акролимни), [[Луковища]] (Палеа Ликояни), [[Бозец]] (Атира), отблъснати от милицията. Гоно Йотов пише следното за нападението на Голо село:
{{Цитат|През това време дойде тук Петрилос Буковалас и се поставих на неговите заповеди. Взех десет от мъжете и отидох в село Голо село, където задържах трима от най-фанатичните българи от първенците - Дионис Чекрели, Васил и Петро Арсенли. В отговор на това българите убиха за наказание единствения грък Леонид, който беше пазвантин. По същото това време с помощта на въоръжените мъже на Буковалас обсадих българските колиби в блатото и ги притиснах толкова силно, че комитаджиите избягаха. На Чекри имаше и трима загинали от тях. След това по заповед на Центъра отидох в Солун, за да получа инструкции. По времето докато ме нямаше, Буковалас беше измамен от тримата български първенци и ги освободи. Това беше много голяма грешка за нас, защото там където българите се бяха изплашили от нас, като научиха, че групата ни е само 13 мъже, събраха смелост и извършиха следните действия: Изгориха 60-те колиби и не можехме да намерим място къде да се скрием и превзеха шест от колибите, в които да се събират, 2. Плениха четирима селяни от село Зорбата и ги убиха, 3. Научиха, че бяха скрити 30 пушки с муниции в село [[Плугар]], в моята къща и я разрушиха, но не успяха да намерят повече от три пушки. Но ми причиниха загуби за 30 лири<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 89.</ref>}}
[[Файл:Antonis Antonakis and another man.jpg|ляво|мини|„Лекарят“ Антонис Антониадис или Антонакис (вдясно),<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=837&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 5 март 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref> предал Гоно Йотов]]
[[Файл:Gono Yotov tomb.jpg|ляво|мини|200п|Гробът на Гоно Йотов днес.]]
На 14 ноември 1906 г. четите на Гоно и капитан Аграс нападат базата на Апостол войвода при село [[Жервохор]] (Палео Зервохори), но според Христо Силянов са отблъснати с девет убити и няколко ранени, между които самият Аграс.<ref>[http://promacedonia.com/obm2/16b.html Христо Силянов. Борбите към Енидженското езеро, ч.2 (из „Освободителните борби на Македония“, т.II)]</ref> Гръцки източници твърдят, че андартите са постигнали голяма победа.<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref>
 
Гоно с четата си от около 35 души продължава сраженията с четите на Апостол през цялата 1907 и 1908 година до [[Младотурска революция|Младотурската революция]]. През 1907 година разказва за една среща с български войводи:
 
[[Файл:Gono,agras,lazo pic.jpg|дясно|мини|250п|Гоно Йотов, [[Александрос Мазаракис]], [[Лазар Доямов]] и [[Апостолис Матопулос]] (седнал), в [[Кулакия]] през 1908 година.]]
[[Файл:Gono Yotov tomb.jpg|ляводясно|мини|200п250п|Гробът на Гоно Йотов днес.]]
{{Цитат|На 25 март имахме временно затишие. Срещнахме се с българите, за да се разберем с предводителите им войводата [[Тодор Чочков|Тодорис]], [[Георги Мучитанов|Касапчето]] и подвойводата на [[Апостол войвода|Апостол]] [[Щерьо Юнана|Щерьо Йован]]. Не достигнахме до никакво съгласие и се сбихме.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 92.</ref>}}