Втори солунски окръжен конгрес: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к.
Ред 6:
Присъстват делегати от Солунския, Кукушкия, Дойранския, Тиквешкия, Гевгелийския и Воденския революционни райони, а Ениджевардарския район упълномощява [[Борис Мончев]] да ги представляват и изпращат писмо с решенията на местния комитет<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009 г., стр.320</ref>. Писмени мнения изпращат войводите [[Димитър Занешев]], [[Тодор Чочков]], ''Кралчев'' (вероятно [[Дельо Калъчев]]) и [[Аргир Манасиев]]. Настъпват промени в окръжното управление: мястото на Борис Мончев е заето от ''Стоян'', Иван Гарванов е заменен от неизвестен легален деец, Евтим Спространов остава член, а допълнително е назначен и ''Моисей''. [[Лука Иванов]] и Аргир Манасиев са включени в окръжното управление, като Лука Иванов е назначен и за войвода на окръжната ревизионна чета<ref>Билярски, Цочо, Бурилкова, Ива. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма), Том I, Част I, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007 г., стр.504-512. „Протокол от Втория конгрес на Солунски революционен окръг“</ref>.
 
КонгресаКонгресът дава мнението си за предложения дневен ред на общия конгрес от Скопското окръжно управление. Обсъждат се отношенията с чуждите пропаганди, отношенията с България и външните фактори, стратегията, тактиката и програмата на ВМОРО за в бъдеще, преосмисля се свършената дейност към момента. Решенията, взети на конгреса, се обобщават в протокол от 10 точки. За делегати на Рилския конгрес са избрани [[Борис Мончев]], [[Аргир Манасиев]] и [[Добри Даскалов]].
 
Решено е четите на организацията да не бъдат големи и да избягват сражения, а смъртните наказания да се заместят с убеждения и заплахи. Констатира се, че не само учители трябва да ръководят месните комитети на ВМОРО. Предлага се да се състави съд, който да съди [[Борис Сарафов]] като главен виновник за прибързано повдигнатото [[Илинденско-Преображенско въстание]]. Застъпва се идеята за автономия на Македония, даване отпор срещу опитите за създаване свери на влияние от Сърбия, Гърция и България, и разграничаване от Българската екзархия и България. Приема също да се води активна борба с гръцката и сръбската въоръжени пропаганди и да се издава вестник на френски, който да защитава интересите на ВМОРО в Европа. Делегатите на конгреса се изказват скептично за взетите решения на [[Струмишки конгрес на ВМОРО (1905)|конгреса]] на [[Струмишки революционен окръг|Струмишкия революционен окръг]] от същия месец, за даване на широки права на местните комитети.