Хенри VII: Разлика между версии

'''Хенри VII''' e [[крал]] на [[Англия]], владетел на [[Ирландия]] ([[22 август]] [[1485]] – [[21 април]] [[1509]]). Роден е като '''Хенри Тюдор''' и е първият монарх от [[Тюдор (династия)|династията Тюдор]]. Той е единствен син на Едмънд Тюдор и Маргарет Бофор. През [[1486]] г. се жени за [[Елизабет Йоркска]], от която има 4 деца: Артър, Хенри, Маргарет и Мери. Умира през [[1509]] г. след 24 години царуване.

Хенри е потомък на [[Джон Гонт]], по линия на извънбрачната връзка на Гонт с Катрин Суинфорд. Въпреки че е ланкастърецЛанкастър, Хенри придобива трона чрез лична борба. В [[битка при Босуърт|битката при Босуърт]] през 1485 г. Хенри побеждава [[Ричард III]], който е убит, и Хенри е коронясан за крал на Англия под името Хенри VII. Хенри е определен от съдбата да царува в Англия след 85 години гражданска война. Бракът му с Елизабет Йоркска обединява фракциите [[Ланкастър (династия)|Ланкастър]] и [[Йорк (династия)|Йорк]] и премахва проблема с наследяването на короната. По време на царуването му има 2 бунта, които са ръководени от лица, претендиращи, че са по-близки роднини на [[Плантагенети]]те. Ламбърт Симнел претендира, че е граф на Уоруик, но е победен и е принуден да работи за краля. Пъркин Уорбек се представя за Ричард, по-малкият брат на [[Едуард V]], който е бил затворен в [[Тауър]]. Уорбек бяга на континента и след повторен опит да нахлуе в Англия е затворен и екзекутиран по заповед на краля.

Хенри подсилва монархията чрез редица въведения, с които отслабва властта на благородниците. Той избягва публичните прояви, затова тези, които редовно го виждат, са хората на служба в двора. Той създава комитет на поверителния съвет, който е предвестник на съвременния Министерски съвет. Като ръководител на консултантския съвет Хенри създава Съда на звездната Камаракамара, целейки по този начин да усили кралското участие в гражданските и криминалните случаи. Като алтернатива на данъците, налагани от Парламента, той налага заеми и субсидии на благородниците. Недоверието на Хенри към благородниците идва от опита му от [[Война на розите|Войната на розите]]. Умението му да заобикаля решенията на Парламента (а по този начин и благородниците) играе решаваща роля при възвръщането мощта на правителството.

Политическата проницателност на Хенри е очевидна в действията му във външната политика. Той се съюзява с [[Испания]] за сметка на [[Франция]], уреждайки брака на [[Принц на Уелс|Уелския принц]] Артър с дъщерята на испанските монарси [[Фердинанд Арагонски]] и [[Исабела Кастилска]] - [[Катерина Арагонска]]. Артър умира след няколко месеца и Хенри осигурява папско разрешение Катерина да се омъжи за втория му син, брата на Артър — принц Хенри (бъдещият [[Хенри VIII]]). Бракът на дъщерята [[Маргарет Тюдор|Маргарет]] с шотландския крал [[Джеймс IV]] пък свързва кралските династии [[Тюдор (династия)|Тюдор]] и [[Стюарт (династия)|Стюарт]], като по този начин Стюартите наследяват Тюдорите след изчезването на Тюдорската династия. Хенри насърчава търговията и субсидира корабостроенето. Сключва изгодни търговски споразумения и по този начин увеличава богатството на короната и нацията.