Херодот: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 79.100.150.98 (б.), към версия на EmausBot |
||
Ред 1:
{{Биография инфо|
име= Херодот
| портрет= AGMA Hérodote.jpg
| описание= древногръцки историк
| роден-дата= [[484 пр.н.е.]]
| роден-място= [[Халикарнас]], днес [[Турция]]
| починал-дата=[[425 пр.н.е.]] (на около 59 г.)
| починал-място= [[Турии]], [[Калабрия]] или [[Пела]]
}}
[[Image:Herodotus from Bodrum.jpg|thumb|330px|Статуя на Херодот в родния му град, днешен [[Бодрум]]]]
'''Херодот''' ({{lang-el|Ηρόδοτος}}) е старогръцки историк, роден около 484 г. пр. н. е. в град [[Халикарнас]] в Западна [[Мала Азия]]. Има сведения, че е починал приблизително в 425 г. пр. н. е. в град [[Турии]], Южна Италия.
Херодот получава възможността за добро и всестранно образование, благодарение на знатния и богат род по бащина, и по майчина линия , от който произхожда. Предприема по политически причини обиколки из Европа, Азия и Африка като събира ценна историческа и географска информация.
По- голямата част от живота си Херодот прекарал в [[Атина]], по времето на [[Перикъл]], с когото били близки. В 443 г. взима участие с група гръцки колонисти при основаването на гр. Турии, където прекарва последните години от живота си.
== За "Историята" ==
Херодот е най-древният историограф, от когото в наши дни е познато съчинение в пълен текст. Той пише първата книга от исторически характер – “Историята”, която по- късно е разделена от александрийските филолози на девет части, всяка от които е кръстена с името на една от [[музи]]те. Самата “История” е написана по времето на “пентеконтаетията” (50-годишен период), когато гръцкото робовладелско общество достига връхната точка на своето развитие, период през който гърците отблъскват персийското нашествие и избухва [[Пелопонеската война]]. Тези събития спомагат [[елин]]ите да се заинтересуват от своята и тази на съседите си история. Историята на Херодот не само запознава с географските и етнографски сведения на множеството гръцки и негръцки земи и народи, тя ги съчетава около главната си идея.
Счита се, че Херодот е бил повлиян от две течения при написването на труда си. На първо място от своите предшественици – логографите, от които наследил интереса към миналото. Формата и похватите за разказване на минали събития също са взаимствани от тях. По- голямо влияние обаче, той получил от дългия си престой в Атина.
[[Image:HerodotWorld.jpg|thumb|230px|Познатият на Херодот свят]]
Като структура историята е неравномерна. Първите ѝ четири части са увод към главната тема, като в тях се излага развитието на Гърция преди [[Гръко-персийските войни]]. Описанието на тях самите са изложени в останалите пет части. Характерни за Херодот, също така са и многобройните отклонения от главната тема, както и вмъкването на разкази към нея. Именно заради това той е обвиняван в непоследователност и хаотичен израз. Въпреки това е почти налице историческата критика. Тъй като авторът на първо място се опитва да представи едно интересно четиво, понякога достоверността на изказаното е под въпрос.
Херодот обръща внимание на митовете, на съдбата, на боговете. Може би тези слабости, наред с предимствата на “Историята” се дължат най- вече на времето, в което са писани. А именно прехода от традиционното към нетрадиционното, въвеждането на рационалната мисъл в обществото. Точно тези фактори пък съставят гръцкото значение на думата история. Трябва да се каже, че отначало тя се е занимавала само със събитията в живота на човека и не е била отделяна от географията. Също така неразграничаването на историята от епоса довежда до това, че гърците приели за първи историк [[Омир]].
Херодот е първия историк, от когото е запазено цяло произведение. [[Цицерон]] с право го нарича “баща на историята”. И наистина той определя основните черти на този литературен вид. Успява да съчетае интересната интерпретация и разказа за определено събитие или личност. Той разкрива връзката между причини и следствия, описва нравите на народите, портретите на знаменити личности, заедно с придружаващите ги големи събития. Атинската демокрация в която живее, макар и робовладелска, била по-прогресивна от източната персийска деспотия. Този конфликт между двете общества на гърци и перси влиза като основна идея в трудовете на Херодот. Със своя рационалистичен подход към митовете и преданията прави немалка крачка за развитие на гръцката историография.
Херодот съставя първообраза на списък на античните забележителности, изменян впоследствие и достигнал до нас като [[Седем чудеса на античния свят|Седемте чудеса на античния свят]].
==Издания==
*''История'' (на гръцки и в превод на английски: [http://www.sacred-texts.com/cla/hh/index.htm pub. Macmillan, 1890], на немски: [http://www.gasl.org/refbib/Herodotos__Geschichten.pdf Lange, 1885], на руски: [http://ancientrome.ru/antlitr/herodot Стратановски, 2001])
* Херодот. [http://www.chitanka.damon.ath.cx/text/5309.html Исторически новели. С., 1982 (Библиотека за антична литература “Хермес”)].
* Херодот. История. Ч. 1-2. С., 1986-1990.
* Геродот. История. М., 2001.
* Herodotus. The Histories. New York, 2004.
* Herodotus. Histories. Book VIII. Ed. by A. M. Bowie. Cambridge, 2007 (Cambridge Greek and Latin Classics).
* Херодот. История. С., НБУ, 2010.
== Литература ==
'''Енциклопедични статии и справочници''':
*Фролов, Э.: [http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/009/853.htm ''Геродот''] в Большая Советская Энциклопедия.
*Мищенко, Ф.: [http://dic.academic.ru/dic.nsf/brokgauz_efron/28557/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%82 ''Геродот''] в Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона (1890-1907).
*Гилсън, М., Палаци, Р. Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност. София, 2005.
* Д. В. Чепель. Геродот. - http://www.pravenc.ru/text/164845.html.
'''Общи изложения''':
*Шаму, Ф. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, 1979.
== Външни препратки ==
* [http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10241 „Херодот“ в сп. "Българска Наука"]
* [http://www.ancientrome.ru/antlitr/herodot/ История Херодот] {{ref-ru}}
* [http://www.bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10520 Строежът на пирамидите - според Херодот]
* [http://mom.blog.bg/history/2010/06/01/za-trakite-i-herodot.555284 Херодот и тракийските племена]
* [http://www.sigilla.com/herodotus.html История Херодот Книга втора – Евтерпа, Превод от старогръцки Петьо Ангелов]
[[Категория:Древногръцки историци]]
[[af:Herodotos]]
[[als:Herodot]]
[[am:ሄሮዶቶስ]]
[[an:Herodoto]]
[[ar:هيرودوت]]
[[arz:هيرودوت]]
[[ast:Herodotu]]
[[az:Herodot]]
[[ba:Геродот]]
[[bat-smg:Herodots]]
[[be:Герадот]]
[[be-x-old:Герадот]]
[[bn:হিরোডোটাস]]
[[br:Herodotos]]
[[bs:Herodot]]
[[ca:Heròdot]]
[[cdo:Hĭ-lò̤-dŏ̤-dáik]]
[[ckb:ھێرۆدۆت]]
[[co:Erodotu]]
[[cs:Hérodotos]]
[[cv:Геродот]]
[[cy:Herodotus]]
[[da:Herodot]]
[[de:Herodot]]
[[diq:Herodotus]]
[[el:Ηρόδοτος]]
[[en:Herodotus]]
[[eo:Herodoto]]
[[es:Heródoto]]
[[et:Herodotos]]
[[eu:Herodoto]]
[[ext:Heródotu]]
[[fa:هرودوت]]
[[fi:Herodotos]]
[[fiu-vro:Herodotos]]
[[fr:Hérodote]]
[[fy:Herodotus]]
[[ga:Héaradatas]]
[[gl:Heródoto]]
[[he:הרודוטוס]]
[[hi:हिरोडोटस]]
[[hr:Herodot]]
[[hu:Hérodotosz]]
[[hy:Հերոդոտոս]]
[[ia:Herodoto]]
[[id:Herodotos]]
[[io:Herodotos]]
[[is:Heródótos]]
[[it:Erodoto]]
[[ja:ヘロドトス]]
[[jv:Herodotus]]
[[ka:ჰეროდოტე]]
[[kk:Геродот]]
[[ko:헤로도토스]]
[[ku:Herodot]]
[[ky:Геродот]]
[[la:Herodotus]]
[[lb:Herodot]]
[[lij:Erodoto]]
[[lt:Herodotas]]
[[lv:Hērodots]]
[[mk:Херодот]]
[[ml:ഹെറോഡോട്ടസ്]]
[[mn:Геродот]]
[[mr:हिरोडोटस]]
[[ms:Herodotus]]
[[my:ဟီရော့ဒိုးတပ်]]
[[nl:Herodotus]]
[[nn:Herodotos]]
[[no:Herodot]]
[[oc:Erodòt]]
[[pl:Herodot]]
[[pt:Heródoto]]
[[ro:Herodot]]
[[roa-rup:Herodot]]
[[ru:Геродот]]
[[rue:Геродот]]
[[sa:हेरोडोटस]]
[[scn:Eròdutu]]
[[sco:Herodotus]]
[[sh:Herodot]]
[[simple:Herodotus]]
[[sk:Hérodotos]]
[[sl:Herodot]]
[[sq:Herodoti]]
[[sr:Херодот]]
[[sv:Herodotos]]
[[sw:Herodoti]]
[[szl:Herodot]]
[[ta:எரோடோட்டசு]]
[[th:เฮอรอโดทัส]]
[[tl:Herodotus]]
[[tr:Herodot]]
[[tt:Геродот]]
[[uk:Геродот]]
[[ur:هيرودوت]]
[[uz:Gerodot]]
[[vec:Erodoto]]
[[vi:Herodotos]]
[[war:Herodotus]]
[[xmf:ჰეროდოტე]]
[[zh:希羅多德]]
| |||