|
По- голямата част от живота си Херодот прекарал в [[Атина]], по времето на [[Перикъл]], с когото били близки. В 443 г. взима участие с група гръцки колонисти при основаването на гр. Турии, където прекарва последните години от живота си.
Vasilena Disanska ima 4erni pra6ki
== За "Историята" ==
Херодот е най-древният историограф, от когото в наши дни е познато съчинение в пълен текст. Той пише първата книга от исторически характер – “Историята”, която по- късно е разделена от александрийските филолози на девет части, всяка от които е кръстена с името на една от [[музи]]те. Самата “История” е написана по времето на “пентеконтаетията” (50-годишен период), когато гръцкото робовладелско общество достига връхната точка на своето развитие, период през който гърците отблъскват персийското нашествие и избухва [[Пелопонеската война]]. Тези събития спомагат [[елин]]ите да се заинтересуват от своята и тази на съседите си история. Историята на Херодот не само запознава с географските и етнографски сведения на множеството гръцки и негръцки земи и народи, тя ги съчетава около главната си идея.
Счита се, че Херодот е бил повлиян от две течения при написването на труда си. На първо място от своите предшественици – логографите, от които наследил интереса към миналото. Формата и похватите за разказване на минали събития също са взаимствани от тях. По- голямо влияние обаче, той получил от дългия си престой в Атина.
[[Image:HerodotWorld.jpg|thumb|230px|Познатият на Херодот свят]]
Като структура историята е неравномерна. Първите ѝ четири части са увод към главната тема, като в тях се излага развитието на Гърция преди [[Гръко-персийските войни]]. Описанието на тях самите са изложени в останалите пет части. Характерни за Херодот, също така са и многобройните отклонения от главната тема, както и вмъкването на разкази към нея. Именно заради това той е обвиняван в непоследователност и хаотичен израз. Въпреки това е почти налице историческата критика. Тъй като авторът на първо място се опитва да представи едно интересно четиво, понякога достоверността на изказаното е под въпрос.
Херодот обръща внимание на митовете, на съдбата, на боговете. Може би тези слабости, наред с предимствата на “Историята” се дължат най- вече на времето, в което са писани. А именно прехода от традиционното към нетрадиционното, въвеждането на рационалната мисъл в обществото. Точно тези фактори пък съставят гръцкото значение на думата история. Трябва да се каже, че отначало тя се е занимавала само със събитията в живота на човека и не е била отделяна от географията. Също така неразграничаването на историята от епоса довежда до това, че гърците приели за първи историк [[Омир]].
Херодот е първия историк, от когото е запазено цяло произведение. [[Цицерон]] с право го нарича “баща на историята”. И наистина той определя основните черти на този литературен вид. Успява да съчетае интересната интерпретация и разказа за определено събитие или личност. Той разкрива връзката между причини и следствия, описва нравите на народите, портретите на знаменити личности, заедно с придружаващите ги големи събития. Атинската демокрация в която живее, макар и робовладелска, била по-прогресивна от източната персийска деспотия. Този конфликт между двете общества на гърци и перси влиза като основна идея в трудовете на Херодот. Със своя рационалистичен подход към митовете и преданията прави немалка крачка за развитие на гръцката историография.
Херодот съставя първообраза на списък на античните забележителности, изменян впоследствие и достигнал до нас като [[Седем чудеса на античния свят|Седемте чудеса на античния свят]].
==Издания==
| 