Разлика между версии на „Лъвов мост“

{{Мост инфо
({{Мост инфо)
{{Мост инфо
{{coord|display=title|42|42|17|N|23|19|26|E|type:landmark}}
| име = Лъвов мост
| картинка = Lavov-most-gruev.jpg
| картинка-описание = <!-- Описание на илюстрацията -->
| предназначение = [[пътен мост]]<br/>(бул. „[[Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)|Мария-Луиза]]“)
| пресича = [[Владайска река]]
| местоположение = {{флагче+|[[София]]|България}}
| по-горен = мост на бул. „[[Христо Ботев (булевард в София)|Христо Ботев]]“
| по-долен = мост на ул. „[[Георги Раковски (улица в София)|Георги Раковски]]“
 
| конструкция = [[свод]]
| материал = [[камък]]
| дължина = 26 m
| ширина = 18,1 m
| височина = <!-- Максимална височина над терена -->
| отвор = <!-- Дължина на най-големия отвор -->
| отвори-брой = <!-- Брой на отворите -->
| височина-под = <!-- Максимална височина на транспортните средства, преминаващи под моста, ако има такива -->
 
| построен = 1889-1891 г.
| проектант = [[Вацлав Прошек]]
| строител = [[Прошек|Братя Прошек]]
| стойност = 260 000
| заменил = Шарен мост
| собственик = [[Столична община]]
| трафик = <!-- Дневен трафик по моста -->
 
| карта = София Център
| гео-ширина = 42.70493
| гео-дължина = 23.3238834
}}
 
[[Картинка:Lavov-most-gruev.jpg|мини|250п|Лъвов мост]]
[[Картинка:Sofia_-_Bulgaria_-_Lion's_Bridge_and_the_surrounding_area_in_1910.jpg|мини|250п|Лъвов мост през 1910 г.]]
'''Лъвов мост''' е важно и натоварено [[кръстовище]] и [[мост]] в централните части на [[София]]. Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал '''Шареният мост'''. Мостът преминава над [[Владайска река|Владайската река]] и е разположен на кръстовището на [[булевард "Мария Луиза" (София)|бул. "Мария Луиза"]] и [[булевард "Сливница" (София)|бул. "Сливница"]], като свързва [[Централна железопътна гара|Централната жп гара]] и [[Централна автогара София|Централната автогара]] с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния [[Сердика (район)|район Сердика]]. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад Лъвов мост.
 
[[Картинка:LavovSofia_-most_Bulgaria_-gruev_Lion's_Bridge_and_the_surrounding_area_in_1910.jpg|мини|ляво|250п|Лъвов мост през 1910 г.]]
В турско реката тук се е наричала ''Канлъ дере'' т.е. '''Кървава река''', легендата свързва името с нахвърляните в тази част на реката тела на избитите българи защитавали Средец<ref>[http://izsofia.blogspot.com/2011/04/blog-post_05.html Георги ТАХОВ,От Средец до София, 1987, стр. 152]</ref> и с нрава на местните шопи-средечани от Драз махала на които турците дали право да носят оръжие като пазители и поддържащи в изправност тукашните мостове по реката. Историята на "Шарен мост" се свързва с името на богатия софийски турчин [[Халил Сали Ефенди]].Сред шопите станал известен като "''шашавия Халил''".Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло,че Халил купува слама.Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече.Халил никого не върнал, а честно,макар и евтино, плащал на всеки.На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че "''времето продава сламата''".На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил-но този път, за да си купят по някоя кола слама.И Халил продавал-естествено,с голяма печалба.За да докаже на шопите,че изобщо не е "шашав", съградил мост.От едната му страна стоял надпис: ''"С време продадох,мост създадох"'',а от другата поръчал на каменоделците са изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: ''"Където няма мост-съгради мост.Където няма чешма-съгради чешма"''.В духа изцало на турската архитектурна традиция, мостът бил нашарен с червени и жълти линии, от където идва и името му "Шарен мост"<ref>Георги Тахов "Литературна София,изд.ОФ,1983г.</ref>.Днес тези надписи не са съхранени.
 
В турско реката тук се е наричала ''Канлъ дере'' т.е. '''Кървава река''', легендата свързва името с нахвърляните в тази част на реката тела на избитите българи защитавали Средец<ref>[http://izsofia.blogspot.com/2011/04/blog-post_05.html Георги ТАХОВ,От Средец до София, 1987, стр. 152]</ref> и с нрава на местните шопи-средечани от Драз махала на които турците дали право да носят оръжие като пазители и поддържащи в изправност тукашните мостове по реката. Историята на "Шарен мост" се свързва с името на богатия софийски турчин [[Халил Сали Ефенди]].Сред шопите станал известен като "''шашавия Халил''".Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло,че Халил купува слама.Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече.Халил никого не върнал, а честно,макар и евтино, плащал на всеки.На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че "''времето продава сламата''".На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил-но този път, за да си купят по някоя кола слама.И Халил продавал-естествено,с голяма печалба.За да докаже на шопите,че изобщо не е "шашав", съградил мост.От едната му страна стоял надпис: ''"С време продадох,мост създадох"'',а от другата поръчал на каменоделците са изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: ''"Където няма мост-съгради мост.Където няма чешма-съгради чешма"''.В духа изцало на турската архитектурна традиция, мостът бил нашарен с червени и жълти линии, от където идва и името му "Шарен мост"<ref>Георги Тахов "Литературна София,изд.ОФ,1983г1983&nbsp;г.</ref>.Днес тези надписи не са съхранени.
 
До Освобождението, на мястото,на което сега се намира Лъвов мост, са екзекутирани престъпниците.В Османската империя е съществувало правило-ако престъпникът не е от града,да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него.Така например Левски е обесен до Източната порта.Местните обаче са екзекутирани по площадите.До Лъвов мост са обесени участниците в Априлското възстание [[Стойчо Рашков]] и [[Тодор Малеев]].Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари - [[Георги Абаджията|Георги Стоицев]], псалт в църквата "Св.Крал" (сегашна "[[Света Неделя]]").
Веднага след Освобождението [[Христо Г. Данов]] предлага на товамясто да се изгради паметник на обесените книжари и революционери.Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал.
Изпълнението му започва през 1889-1891 г. от фирмата „Братя Прошек“ по проект на [[Вацлав Прошек]] и струва по това време 260&nbsp;000 [[Лев|златни лева]]. За съжаление, от целия комплекс,е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи. Мостът е дълъг 26&nbsp;m и е широк 18,1&nbsp;m. Украсен е с четири бронзови фигури на [[лъв]]ове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „[[Ваагнер Биро]]“.<ref>{{кираджиев|35}}</ref>.
В книгата си "Спомени" Димитър Пенев <ref>(изд.1939,стр.49)</ref> обаче, посочва друг изпълнител на проекта-"Тодор Велян и сие",под ръководството на инж.Конт, за когото пише подробно и списание "Светлина" <ref>(кн.1 от 1892г1892&nbsp;г.)</ref>, където е отпечатана една от първите фотографии на моста.
Според първоначалния проект, мостът е централен елемент,около който трябва да се изгради голям кръгов площад,разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава "Канла" (кървава)<ref>Георги Тахов "Литературна София,изд.ОФ,1983г1983&nbsp;г.</ref>.От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.