Подводница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: единици по SI; 22x число+г., 2x интервали (ползвайки Advisor.js)
Редакция без резюме
Ред 11:
=== В древността и средновековието ===
[[Файл:Guido da Vigevano submarine 1280 1349.jpg|мини|Чертежа на Гидо да Вагевано, 1280 г.]]
Желанието на човека да се потопи за по-дълго и на по-дълбоко, както и да лети е старо, колкото съществуването на човешкия род. Ето защо хората винаги са се стремялистремели да създават съоръжения и инструменти, които да направят тези желания действителност. От древни времена в това отношение са работите на [[Аристотел]], който описва през 260 г. пр.н.е. подводен уред с формата на [[звънец]] (водолазен звънец), под който може да се настани гмуркач, тъй като остава [[въздух|въздушно пространство]]. Дори за [[Александър Велики]] се говори, че прави опити за гмуркане в [[Средиземно море]] с такъв водолазен звънец. Подробни описания са направени и в 7-8 век, но са примесени с митове и народни мъдрости. Един ранен технически [[чертеж]] на подводница идва от Гидо да Вигевано към края на 13-ти век.
 
Идеята за боево предназначение на подводен плавателен съд е на [[Леонардо да Винчи]]. По-късно обаче той унищожава този свой проект, тъй като се опасява от последствията на една евентуална подводна война. През 1578 година англичанинът Уилям Боурн описва гренландска подводница от тюленови кожи с тръба-[[шнорхел]], която воюва в [[Черно море]]<ref name="seelive">{{cite book |title=Жители моря - Подводные лодки |last= |first= |authorlink= |coauthors= Г. Вильчек, А. Журавлёв |year=2007 |publisher=Аванта |location= |isbn=5-98986-088-9 |pages= 184|url= |accessdate=}}</ref>, но неговите идеи остават на хартия. По същество това е принципът на баласта, винаги използван оттогава при това просто изобретение.
 
Първият действащ образец на подводница е създаден през [[1620]] година за краля на Англия [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] от холандския инженер, учен и изобретател Корнелий Дребел (1572—1633). Неговият проект е успешно изпитан в [[Темза]]. Той построява първата подводница, като използва принципите на Боурн. Тя се спуска на дълбочина от няколко метра под повърхността на реката, тласкана от дванайсетдванадесет гребци, чиито гребла се подават през плътно прилепващи клапи от намаслена кожа. Два подобрени варианти са изпробвани в Темза между 1620 и 1624 година.
[[Файл:Van Drebbel.jpg|мини|вляво|Подводницата на Дребел, 1620&nbsp;г.]]
 
Ред 25:
=== Първите военни подводници ===
[[Файл:Turtle model at the Royal navy submarine museum.jpg|мини|Модел на Морската костенурка]]
Много скоро далновидни хора прозират големите възможности на подводниците за нуждите на военннотовоенното дело. Може да се каже, че военното им използване започва през 1775&nbsp;г. когато американецът Дейвид Бушнел създава ръчно управлявано, с формата на шишарка устройство, предназначено за един човек. Нарича го „Морска костенурка“. През 1776&nbsp;г. „Морската костенурка“, управлявана от сержант Ерза Лий, се опитва да се насочи към британски кораб в пристанището на [[Ню Йорк]], за да го потопи с помощта на [[бомба]] с часовников механизъм. Вместо това обаче е отнесен от течението защото динственатаединствената двигателна сила е [[манивела]], задвижвана ръчно от вътрешната страна на малкия съд<ref>[http://web.mit.edu/invent/iow/bushnelld.html Inventor of the Week: Archive]. mit.edu</ref>. Все пак това е първата подводница с независимо управление и първата, която използва [[витло]] за задвижваннезадвижване.
 
През 1800&nbsp;г. [[Франция]] построява подводница, задвижвана с човешка сила, проектирана от американеца [[Робърт Фултън]], „Наутилус“. Французите в крайна сметка се отказват от експеримента през 1804&nbsp;г., както и британците, когато по-късно те се опитват да направят подводница по дизайна на Фултън.
Ред 31:
==== Американската гражданска война ====
[[File:Css hunley on pier.jpg|thumb|ляво|upright=1.2|Хънли]]
Подводницата „Хънли“, собственост на силите на [[Американска конфедерация|Американската конфедерация]], отбелязва първото убийство по време на Гражданската война в САЩ, когато през февруари 1864&nbsp;г. потопява корабaкораба „Хаусътоник“ на силите на Съединението. „Хънли“<ref name="1862subs">{{cite web |url=http://www.navyandmarine.org/ondeck/1862submarines.htm |title=Submarines in the Civil War |author=Chuck Veit |date=September 17, 2011 |work=On Deck: The webzine of the Navy and Marine Living History Association }}</ref> е подобна на „Морската костенурка“, придвижва се с ръчната тяга на екипаж от 8 души, който задвижва витлото с помощта на манивела. Макар да е първата, която успява за първи път да торпилира и потопи вражески кораб, екипажът и&#768; не успява да я освободи от корпуса на „Хаусътоник“ и така отива на дъното заедно с него.
 
След по-малко от 20 години вече действат първите моторни подводници. Най-напред те са оборудвани с [[парен двигател]], скоро след това и с дизелов мотор за движение по повърхността. При потапяне [[акумулатор]]и поемат щафетата, за да осигурят придвижването. Въоръжени с [[торпедо|торпеда]] със собствена система за придвижване, тези машини са страшно оръжие през [[Първата световна война]].
Ред 40:
 
==== Втора световна война ====
 
==== Съвременни подводници ====
 
 
В началото на ХХ век подводниците трябва често да излизат на повърхността, за да заредят акумулаторите на електрическите двигатели и да подновят запасите от чист въздух. През 1942&nbsp;г. германците разработват шнорхела, който увеличава времетраенето на потапянето. Става въпрос за сгъваема тръба с приблизителна дължина 8&nbsp;m, откъдето навлиза въздух от повърхността, докато подводницата е в режим потапяне. Изгорелите газове се изхвърлят, а дизеловият двигател се захранва със свеж въздух. През Втората световна война Германия причинява тежки загуби на съюзническата флота. Но скоро системите да засичане на подводници позволяват да се регистрират и унищожават вражеските лодки.
 
Тъй като металите, от които се строят подводниците, стават все по-устойчиви, това позволява да бъдат достигнати дълбочини от под 100&nbsp;m, без водното налягане да ги смачка. Успоредно с това, конструкторите ги снабдяват със система за навигация и засичане&nbsp;— сонар. Той излъчва ултразвуци и улавя ехото, което идва от сблъсъка им с друг кораб или подводен релеф. Анализът на това ехо позволява да се определят местонахождението и пътя на връжескитевражеските кораби. Същият тип оборудване се използва от групите за борба с подводници, които действат на повърхността. Вражеските подводници се засичат по шума, който издават.
 
 
Тъй като металите, от които се строят подводниците, стават все по-устойчиви, това позволява да бъдат достигнати дълбочини от под 100&nbsp;m, без водното налягане да ги смачка. Успоредно с това, конструкторите ги снабдяват със система за навигация и засичане&nbsp;— сонар. Той излъчва ултразвуци и улавя ехото, което идва от сблъсъка им с друг кораб или подводен релеф. Анализът на това ехо позволява да се определят местонахождението и пътя на връжеските кораби. Същият тип оборудване се използва от групите за борба с подводници, които действат на повърхността. Вражеските подводници се засичат по шума, който издават.
 
 
 
С откриването и приспособяването на ядрената енергия за подводно придвижване, автономията на подводниците става практически неограничена. Продължителността на мисиите зависи занапред от издръжливостта на екипажа. Уранът е горивото, използвано в ядрения реактор. Той произвежда топлина, която превръща водата в пара. Подобно на вятъра, който върти крилете на мелница, произведената пара върти лопатките на турбина, която задвижва витлото. В случай на авария, тези подводници разполагат също с помощни дизелови и електрически двигатели. Ядрената енергия позволява още и да се създадат нови оръжия: ядрените ракети, с които са въоръжени някои подводници.
 
Все по-дълбоко
 
През 1953&nbsp;г., след многобройни изпитания, една автономна подводница, FNRS III, осъществява потапяне на 2100&nbsp;m с двама пасажери. Този тип съоръжение, наричано батискаф, действа на принципа на дирижабъла. Поплавък, пълен с бензин, който е по-лек от водата и не се свива, осигурява плавателността на съда. Кабината, разположена отдолу, прилича на тази на "Батисферата", но е с по-дебели стени, за да издържи на водното налягане в големите дълбочини. Теглото увлича цялата машина към дълбините. За да изплува, пилотът трябва да олекоти машината, като освободи оловния баласт.
 
С тези съоръжения започва истинска напреваранадпревара в рекордите. През януари 1960&nbsp;г. на борда на "Триест" американецът Дон Уолш и швейцарецът Огюст Пикар достигат невероятната дълбочина от 10&nbsp;916&nbsp;m.
 
 
 
 
Оттогава сигурността на потопяемите апарати прави възможна реализацията на големи научни програми. За геолозите това е наблюдение на подробности, които наземните техники не позволяват. Биолозите най-накрая могат на воля да наблюдават всички животни, които са виждали само силно увредени, и да открият нови и непознати видове.
Line 68 ⟶ 58:
Ефективно разубеждаващо оръжие
 
Великите сили, притежаващи военни подводници, ги поддържат в непрекъсната готовност в дълбините на океаните. Тези подноднициподводници заплашват с моментален ответен удар всяка страна, която първа прибегне към ядрено оръжие. Това са истински великани с дължина над 100&nbsp;m и тегло над 10&nbsp;000&nbsp;т. Оборудвани с върхови технологии, те могат да достигнат 300&nbsp;m дълбочина и да се движат с над 40&nbsp;km/h. Екипажът от над 100 души се редува на смени през дългите мисии. Но военните подводници, въпреки високите технологии, не ни информират за нищо от тайните на морските дълбини.
 
 
Line 75 ⟶ 65:
До началото на ХХ век малкото информация за дълбините идва от пробите, взети с мрежи. Достигнатите дълбочини надхвърлят 5000&nbsp;m, но често пъти събраният материал идва на повърхността в недобро състояние. Едва през 1930&nbsp;г. човек успява да види със собствените си очи морското дъно и обитателите му. Закачена за кабел на кораб, "Батисферата", топка с размер 1,34&nbsp;m в диаметър и стоманен корпус от 38&nbsp;mm, отвежда Уилям Бийб и Отис Бъртън на 900&nbsp;m дълбочина. Благодарение на два мощни прожектора, те изследват всичко наоколо.
 
== Интересни факти ==
* "Наутилус" е името на първата подводница с метален корпус, изработена от американеца Робърт Фултън през 1798&nbsp;г. Това е и името, дадено на подводницата на капитан Немо от романа "20&nbsp;000 левги под водата" (Жюл Верн, 1870&nbsp;г.) и на първата атомна подводница, пусната във вода през 1954&nbsp;г.
* Точно под краката на екипажа от ядрения носител на ракети "Непоколебими" се намират ядрени ракети. Те могат да бъдат изстреляни от морското дъно и да достигнат цели на 7000&nbsp;km.
Line 92 ⟶ 82:
 
== Източници ==
{{Общомедия|Submarine|подводниците}}
<references />
 
[[Категория:Подводници| ]]
{{Общомедия|Submarine|подводниците}}
 
{{Link FA|zh}}
 
{{Link FA|it}}
 
[[Категория:Подводници| ]]
{{Link FA|pl}}
{{Link GA|de}}