Подводница: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) м форматиране: единици по SI; 22x число+г., 2x интервали (ползвайки Advisor.js) |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
=== В древността и средновековието ===
[[Файл:Guido da Vigevano submarine 1280 1349.jpg|мини|Чертежа на Гидо да Вагевано, 1280 г.]]
Желанието на човека да се потопи за по-дълго и на по-дълбоко, както и да лети е старо, колкото съществуването на човешкия род. Ето защо хората винаги са се
Идеята за боево предназначение на подводен плавателен съд е на [[Леонардо да Винчи]]. По-късно обаче той унищожава този свой проект, тъй като се опасява от последствията на една евентуална подводна война. През 1578 година англичанинът Уилям Боурн описва гренландска подводница от тюленови кожи с тръба-[[шнорхел]], която воюва в [[Черно море]]<ref name="seelive">{{cite book |title=Жители моря - Подводные лодки |last= |first= |authorlink= |coauthors= Г. Вильчек, А. Журавлёв |year=2007 |publisher=Аванта |location= |isbn=5-98986-088-9 |pages= 184|url= |accessdate=}}</ref>, но неговите идеи остават на хартия. По същество това е принципът на баласта, винаги използван оттогава при това просто изобретение.
Първият действащ образец на подводница е създаден през [[1620]] година за краля на Англия [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] от холандския инженер, учен и изобретател Корнелий Дребел (1572—1633). Неговият проект е успешно изпитан в [[Темза]]. Той построява първата подводница, като използва принципите на Боурн. Тя се спуска на дълбочина от няколко метра под повърхността на реката, тласкана от
[[Файл:Van Drebbel.jpg|мини|вляво|Подводницата на Дребел, 1620 г.]]
Ред 25:
=== Първите военни подводници ===
[[Файл:Turtle model at the Royal navy submarine museum.jpg|мини|Модел на Морската костенурка]]
Много скоро далновидни хора прозират големите възможности на подводниците за нуждите на
През 1800 г. [[Франция]] построява подводница, задвижвана с човешка сила, проектирана от американеца [[Робърт Фултън]], „Наутилус“. Французите в крайна сметка се отказват от експеримента през 1804 г., както и британците, когато по-късно те се опитват да направят подводница по дизайна на Фултън.
Ред 31:
==== Американската гражданска война ====
[[File:Css hunley on pier.jpg|thumb|ляво|upright=1.2|Хънли]]
Подводницата „Хънли“, собственост на силите на [[Американска конфедерация|Американската конфедерация]], отбелязва първото убийство по време на Гражданската война в САЩ, когато през февруари 1864 г. потопява
След по-малко от 20 години вече действат първите моторни подводници. Най-напред те са оборудвани с [[парен двигател]], скоро след това и с дизелов мотор за движение по повърхността. При потапяне [[акумулатор]]и поемат щафетата, за да осигурят придвижването. Въоръжени с [[торпедо|торпеда]] със собствена система за придвижване, тези машини са страшно оръжие през [[Първата световна война]].
Ред 40:
==== Втора световна война ====
==== Съвременни подводници ====
В началото на ХХ век подводниците трябва често да излизат на повърхността, за да заредят акумулаторите на електрическите двигатели и да подновят запасите от чист въздух. През 1942 г. германците разработват шнорхела, който увеличава времетраенето на потапянето. Става въпрос за сгъваема тръба с приблизителна дължина 8 m, откъдето навлиза въздух от повърхността, докато подводницата е в режим потапяне. Изгорелите газове се изхвърлят, а дизеловият двигател се захранва със свеж въздух. През Втората световна война Германия причинява тежки загуби на съюзническата флота. Но скоро системите да засичане на подводници позволяват да се регистрират и унищожават вражеските лодки.
Тъй като металите, от които се строят подводниците, стават все по-устойчиви, това позволява да бъдат достигнати дълбочини от под 100 m, без водното налягане да ги смачка. Успоредно с това, конструкторите ги снабдяват със система за навигация и засичане — сонар. Той излъчва ултразвуци и улавя ехото, което идва от сблъсъка им с друг кораб или подводен релеф. Анализът на това ехо позволява да се определят местонахождението и пътя на
▲Тъй като металите, от които се строят подводниците, стават все по-устойчиви, това позволява да бъдат достигнати дълбочини от под 100 m, без водното налягане да ги смачка. Успоредно с това, конструкторите ги снабдяват със система за навигация и засичане — сонар. Той излъчва ултразвуци и улавя ехото, което идва от сблъсъка им с друг кораб или подводен релеф. Анализът на това ехо позволява да се определят местонахождението и пътя на връжеските кораби. Същият тип оборудване се използва от групите за борба с подводници, които действат на повърхността. Вражеските подводници се засичат по шума, който издават.
С откриването и приспособяването на ядрената енергия за подводно придвижване, автономията на подводниците става практически неограничена. Продължителността на мисиите зависи занапред от издръжливостта на екипажа. Уранът е горивото, използвано в ядрения реактор. Той произвежда топлина, която превръща водата в пара. Подобно на вятъра, който върти крилете на мелница, произведената пара върти лопатките на турбина, която задвижва витлото. В случай на авария, тези подводници разполагат също с помощни дизелови и електрически двигатели. Ядрената енергия позволява още и да се създадат нови оръжия: ядрените ракети, с които са въоръжени някои подводници.
През 1953 г., след многобройни изпитания, една автономна подводница, FNRS III, осъществява потапяне на 2100 m с двама пасажери. Този тип съоръжение, наричано батискаф, действа на принципа на дирижабъла. Поплавък, пълен с бензин, който е по-лек от водата и не се свива, осигурява плавателността на съда. Кабината, разположена отдолу, прилича на тази на "Батисферата", но е с по-дебели стени, за да издържи на водното налягане в големите дълбочини. Теглото увлича цялата машина към дълбините. За да изплува, пилотът трябва да олекоти машината, като освободи оловния баласт.
С тези съоръжения започва истинска
Оттогава сигурността на потопяемите апарати прави възможна реализацията на големи научни програми. За геолозите това е наблюдение на подробности, които наземните техники не позволяват. Биолозите най-накрая могат на воля да наблюдават всички животни, които са виждали само силно увредени, и да открият нови и непознати видове.
Line 68 ⟶ 58:
Ефективно разубеждаващо оръжие
Великите сили, притежаващи военни подводници, ги поддържат в непрекъсната готовност в дълбините на океаните. Тези
Line 75 ⟶ 65:
До началото на ХХ век малкото информация за дълбините идва от пробите, взети с мрежи. Достигнатите дълбочини надхвърлят 5000 m, но често пъти събраният материал идва на повърхността в недобро състояние. Едва през 1930 г. човек успява да види със собствените си очи морското дъно и обитателите му. Закачена за кабел на кораб, "Батисферата", топка с размер 1,34 m в диаметър и стоманен корпус от 38 mm, отвежда Уилям Бийб и Отис Бъртън на 900 m дълбочина. Благодарение на два мощни прожектора, те изследват всичко наоколо.
== Интересни факти ==
* "Наутилус" е името на първата подводница с метален корпус, изработена от американеца Робърт Фултън през 1798 г. Това е и името, дадено на подводницата на капитан Немо от романа "20 000 левги под водата" (Жюл Верн, 1870 г.) и на първата атомна подводница, пусната във вода през 1954 г.
* Точно под краката на екипажа от ядрения носител на ракети "Непоколебими" се намират ядрени ракети. Те могат да бъдат изстреляни от морското дъно и да достигнат цели на 7000 km.
Line 92 ⟶ 82:
== Източници ==
{{Общомедия|Submarine|подводниците}}▼
<references />
[[Категория:Подводници| ]]▼
▲{{Общомедия|Submarine|подводниците}}
{{Link FA|zh}}
{{Link FA|it}}
▲[[Категория:Подводници| ]]
{{Link FA|pl}}
{{Link GA|de}}
|