Разлика между версии на „Фридрих Хайек“

37 байта изтрити ,  преди 6 години
премахване на ненужни препратки от годините
м (r2.7.3) (Робот Добавяне: bs:Friedrich August von Hayek)
(премахване на ненужни препратки от годините)
'''Фридрих Август фон Хайек''' ({{lang-de|Friedrich August von Hayek}}) е [[Австрия|австрийски]] [[икономист]] и [[политическа философия|политически философ]], известен със своята защита на [[либерална демокрация|либералната демокрация]] и [[свободен пазар|свободния пазар]] срещу разпространението на [[социализъм|социализма]] и [[колективизъм|колективизма]] в средата на [[20 век]]. Смятан е за един от най-влиятелните преподаватели във [[Виенски университет|Виенския университет]], има значителен принос в областта на [[право]]то и [[когнитивна наука|когнитивната наука]].
 
През [[1974]] г. Фридрих Хайек става лауреат на [[Награда за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел|Нобелова награда за икономика]] заедно със своя идеологически противник [[Гунар Мюрдал]]. През [[1991]] г. е награден с [[Президентски орден на свободата|Президентския орден на свободата]] - една от двете най-високи награди на [[Съединени американски щати|Съединените щати]].
 
От 30-те години на [[20 век]] Хайек е британски гражданин, а от [[Втора световна война|Втората световна война]] до края на живота си американски.
 
== Живот ==
Хайек е роден във [[Виена]] в семейство на интелектуалци, баща му е ботаникът [[Август фон Хайек]]. През [[1921]] г. и [[1923]] г. получава докторска степен във [[Виенски университет|Виенския университет]], където учи [[право]], [[психология]] и [[икономика]]. Хайек отначало е привърженик на социализма, но впоследствие, през студентските си години, променя своето икономическо виждане, след като се запознава с трудовете на [[Лудвиг фон Мизес]].
 
След аспирантска работа в [[Нюйоркски университет|Нюйоркския университет]] ([[1923]]–[[1924|24]]1923–1924), Хайек работи като директор на Австрийския институт за икономически изследвания преди да започне работа като преподавател в [[Лондонско училище по икономика|Лондонското училище по икономика]] през [[1931]] г. Хайек става [[Великобритания|британски]] гражданин през [[1938]] г., защото не иска да се върне в Австрия след като [[Германия]] я [[Аншлус|анексира]].
 
В началото на [[1940-те|40-те]] Хайек се радва на голяма репутация като водещ икономист. Но след края на [[Втора световна война|Втората световна война]], теориите на Хайек за т.нар. „[[laissez-faire]]“ са засенчени от растящата слава на [[Джон Мейнард Кейнс]] и другите, които убеждават, че правителството трябва дейно да се намеси в икономическите дела. Тъй като не успява да си намери работа в нито един престижен университет, Хайек става професор в Комитета по социално мислене в [[Чикагски университет|Чикагския университет]] ([[1950]]–[[1962|62]]1950–1962). От [[1962]] г. до пенсионирането си през [[1968]] г. е професор във [[Фрайбургски университет|Фрайбургския университет]]. По-късно изнася отделни лекции в [[Залцбургски университет|Залцбургския университет]].
 
== Произведения ==
В ''„[[Пътят към робството]]“'' (''„The Road to Serfdom“'', [[(1944]])) и в следващите си трудове Хайек твърди, че има голяма вероятност [[социализъм|социализмът]] да доведе до [[тоталитаризъм]], тъй като, според него, централното планиране не може да бъде ограничено до икономическия отрасъл и в крайна сметка засяга и обществения живот. Хайек също така твърди, че самият характер на информацията за икономиката не позволява тя да бъде концентрирана, поради което хората или групите хора определящи разпределението на ресурсите при плановото стопанство не могат да разполагат с достатъчно надеждни данни, за да направят това разпределение ефективно.
 
В труда ''„Използването на знанието в обществото“'' ([[1945]]) Хайек твърди, че ценовият механизъм служи, за да подели и синхронизира местното и личното знание, позволявайки на членовете на обществото да постигнат разнообразни и сложни резултати по принципа на спонтанното самоорганизиране. Хайек измисля думата „[[каталаксия]]“, която означава „самоорганизирана система на доброволно съдействие“.
 
Според Хайек, ценовият механизъм не е съзнателно творение на човека, а по-скоро спонтанен ред; „това, което е човешко действие, но не с човешки замисъл“. Така Хайек поставя ценовия механизъм на едно равнище с [[Език (езикознание)|език]]а, например. Този начин на мислене го кара да размишлява за това, как [[мозък]]ът на човека би могъл да се пригоди към това развито поведение. В ''„Сетивният ред“'' ([[1952]]) той предлага, независимо от [[Доналд Хеб]], [[конекционизъм|конекционистката]] хипотеза, която е в основата на теорията на [[невронна мрежа|невронните мрежи]] и на значителна част от съвременната [[невропсихология]].
 
== Хайек и консерватизма ==
Получил малко признание през по-голямата част от своята кариера, Хайек привлича отново вниманието през 80-те и 90-те, когато в Съединените щати и Великобритания идват на власт десни [[неолиберализъм|неолиберални]] правителства. [[Маргарет Тачър]], министър-председател на Великобритания от [[1979]] г. до [[1990]] г., е открит привърженик на трудовете на Хайек. Малко след като става лидер на [[Консервативна партия (Обединено кралство)|Консервативната партия]], тя ''„посегна към куфара и извади една книга. Това беше ''Конституция на свободата'' от Фридрих фон Хайек. Прекъсвайки [говорителя], тя вдигна книгата, за да я видят всички. «Това», каза строго тя, «е каквото вярваме», и тръшна книгата на масата.“''<ref>{{cite book | last = Ranelagh | first = John | year = 1991 | title = Thatcher's People: An Insider's Account of the Politics, the Power, and the Personalities. | publisher = HarperCollins | location = London}}</ref>
 
Хайек пише есе, озаглавено ''„Защо не съм консерватор“''<ref>[http://www.geocities.com/ecocorner/intelarea/fah1.html Why I Am Not a Conservative]</ref>, включено като приложение към ''„Конституция на свободата“'', в което той критикува [[консерватизъм|консерватизма]] за неспособността му да се пригоди към променящата се действителност и да предложи позитивна политическа програма. Критиката му е насочена главно към европейския консерватизъм, който често се противопоставя на [[капитализъм|капитализма]], смятайки го за заплаха за обществената стабилност и традиционните ценности.
През [[1947]] Хайек е един от инициаторите за създаването на обществото [[Мон Пелерин]]. Това е група от класически либерали, които се опитват да се противопоставят в много области на това, което за тях е „социалистическо“. Дълги години техните усилия остават в „интелектуалните покрайнини“, но от 70-те години те получават все по-голямо внимание.
 
В речта си през [[1974]] г. на банкета при връчването на [[Нобелова награда|Нобеловите награди]] Хайек, чиито трудове подчертават погрешимостта на личното знание за икономическите и социалните разпоредби, изразява своето лошо предчувствие за издигането на икономиката като точна наука, редом с [[физика]]та, [[химия]]та и [[медицина]]та (научните дисциплини, признати от първите Нобелови награди).
 
Дори след смъртта на Хайек се чувства неговото значително интелектуално присъствие в университетите, където е преподавал: Лондонското училище по икономика, Чикагския университет и Фрайбургския университет. В негова чест група студенти създават т.нар. [[Общество Хайек]].
90

редакции