Христо Захариев: Разлика между версии

Няма промяна в размера ,  преди 9 години
(Дерекьой е дадено като Речка, Бургаско.. не го знам кое е)
Роден е през 1851 година в [[Пазарджик]] в семейството на изтъкнатия възрожденски деец [[Стефан Захариев]]. След смъртта на баща си през 1871 година за кратко е учител в родния си град. През същата година е повикан да учителства в село [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Драмско]], където въвежда [[звучна метода|звучната метода]] в обучението (1871-1873). Продължава да учителства в [[Солун]] (1873), [[Киречкьой]] (1874), [[Лозенград]] (1875) и [[Дерекьой]] (1876 - 1877).
 
Навсякъде води активна борба срещу гръцките владици, за което е преследван от тях. Участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]]. Пише дописки в цариградските български вестници „Право“ (1873), „Век“ (1874) и „Напредък“ (1875, 1877) относно положението на българското население. Издирва стари славянски ръкописи и други старини<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.252.</ref>. Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]] в [[Сяр]]. Захариев е сред членовете на дружеството „[[Българска зора]]“ в Солун.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/kp/kp_predg.html Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., София, 1988, стр. 15.]</ref> Той е автор на биографична статия за своя баща „Животопис на Стефана Захариев от гр. Т. Пазарджик“, публикувана през 1900 година в списание „[[Училищен преглед]]“.<ref>[Захариев], Х[ристо]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т. Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, стр. 658-668.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.252.</ref>
 
== Бележки ==