Уикипедия

Изчисления в облак: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 5492894 на 46.193.133.218 (б.). Съмнително и без източници
Ред 26:
В резултатите от шестмесечно изследване<ref name="berkeley">[http://www.eecs.berkeley.edu/Pubs/TechRpts/2009/EECS-2009-28.pdf Above the Clouds: A Berkeley View of Cloud Computing], University of California, Berkeley, Technical Report No. UCB/EECS-2009-28, 10 февруари 2009</ref> на Калифорнийския университет Бъркли, тези определящи характеристики са сведени до три:
* Облачният компютинг създава илюзията за безкрайни изчислителни ресурси, налични при поискване, с което се елиминира потребността да се правят предварителни дългосрочни планове за доставката на такива ресурси.
* Елиминира се високата [[бариера за навлизане]] и се дава възможност на компаниите да започват с поръчката на малко хардуерни и системни ресурси и да ги увеличават само когато нараснат потребностите им. Така [[капиталови разходи|капиталовите разходи]] се заменят от [[оперативни разходи|оперативни]].
* Облачният компютинг дава възможност да се заплащат само изконсумираните изчислителни ресурси, и то за произволно кратък период от време, докато са били реално използвани (например, процесорно време на час или количество памет на ден).
 
Други източници предлагат и други характеристики на изчисленията в облак.<ref>[http://www.univaud.com/about/resources/files/5-Cloud-Characteristics.pdf The five defining characteristics of cloud computing], Dave Malcolm Surgient, ZDnet, 9 април 2009</ref>
 
При анализа на икономическите модели, които [[смяна на парадигмата|новата парадигма]] предлага, трябва да се отчетат няколко съображения. Всеки доставчик на „облачни“ услуги, който търси подходящия облак, в който да ги [[хостинг|хоства]], трябва внимателно да проучи и обмисли възможностите и особеностите на различните облаци. Ако дадена услуга не е скалируема и [[еластичност на търсенето и предлагането|еластична]], тя може и да не бъде в достатъчна степен споделима. Ако употребата йи&#768; не може фино да се измерва (гранулира), няма да може да предлага гъвкаво и конкурентно [[ценообразуване]]. Степента, в която услугата проявява тези характеристики, показва доколко тя се причислява към тенденцията на облачния компютинг.
 
Нужно е да се оцени и средното и максималното потребление на ресурси, особено при услуги, които демонстрират големи вариации в това отношение. Невъзможността да се осигури обслужване на потребителите поради недостиг на ресурси е съществен проблем за бизнеса в интернет, особено в условия на висока [[конкуренция]].<ref name="berkeley" />
Ред 53:
 
Пред потребителите съществуват няколко проблема, свързани с възприемането на технологиите на облачния компютинг:<ref>[http://www.jot.fm/issues/issue_2009_01/column4/index.html Cloud Computing: Today and Tomorrow], Won Kim, Journal of Object Technology, бр. 8/1, януари-февруари 2009</ref>
* наличност на обслужването,
* сигурност и неприкосновеност на личните данни,
* поддръжка,
* [[оперативна съвместимост]], и
* съгласуваност.
Те произлизат от това, че данните, приложенията и изчислителните ресурси вече не са под прекия контрол на потребителите.
 
Тъй като облачният компютинг не дава на потребителите възможност да разполагат с данните си физически (освен ако ползваната услуга не съдържа опция за запазване на твърдия диск на резервно копие, back-up) това прехвърля отговорността за съхраняването и контрола над данните в ръцете на доставчика. Допълнителни проблеми могат да се породят поради процесите (методи, функции, транзакции), публичността и преносимостта на данните, съвместимостта с конкурентни услуги, непрекъснатостта на обслужването, възстановяването на данни при срив (disaster recovery), договорни клаузи между доставчици и потребители, и др.
 
'''
=== Устойчивост ===
'''
Въпреки че изчислителни облаци често се приема за форма на "зелени компютри", не е публикувано проучване в подкрепа на това предположение. Позовавайки се на сървърите "влияе върху въздействието върху околната среда на изчислителни облаци, в области, където климат благоприятства естествено охлаждане и електроенергия от възобновяеми източници е лесно достъпна, на въздействието на проекта върху околната среда ще бъде по-умерено. (Същото важи и за "традиционните" центрове за данни). Така страни с благоприятни условия, като например Финландия, Швеция и Швейцария, се опитва да привлече изчислителни облаци центрове за данни. Енергийната ефективност в облачния компютинг може да доведе от енергия наясно график и консолидиране на сървъри. Въпреки това, в случай на разпределени облаци над центровете за данни с друг източник на енергия, включително възобновяем източник на енергия, малък компромис за намаляване на потреблението на енергия може да доведе до в силно намаляване на въглеродния отпечатък.
 
'''
=== Злоупотреба ===
'''
Както и при частно закупен хардуер, клиентите могат да закупят услугите на изчислителни облаци за престъпни цели. Това включва парола крекинг и стартирането на атаки с използване на закупените услуги. През 2009 г., банков троянски незаконно използват популярната услуга на Amazon като канал за командване и контрол, който е издал софтуерни актуализации и злонамерени инструкции за компютри, които са били заразени от зловреден софтуер. Тъй като информация, като пароли се съхраняват на сървър, който е достъпен за обществеността и свързани с различни други, хакерите може да има достъп до една сметка и да използва тази информация, за да нахлуе на собствениците други онлайн сметки.
 
== История на термина ==
Line 76 ⟶ 66:
Смята се, че терминът „cloud computing“ е въведен от Ерик Шмидт от Google на 9 август 2006 г. на конференция, посветена на машините за търсене, на която обяснява един възможен подход към софтуера като услуга (SaaS).<ref>[http://www.google.com/press/podium/ses2006.html Conversation with Eric Schmidt hosted by Danny Sullivan, Search Engine Strategies Conference]</ref> Споменаването му в контекста на Google става предпоставка за асоциацията на платформата и инфраструктурата като услуга (PaaS/IaaS) с начина, по който Google Inc. управляват своите изчислителни центрове и инфрастуктура.<ref>[http://www.johnmwillis.com/cloud-computing/who-coined-the-phrase-cloud-computing/ Who Coined The Phrase Cloud Computing?]</ref>
 
Съществува мнението<ref>[http://www.elasticvapor.com/2008/12/who-invented-term-cloud-computing.html Who invented the term cloud computing?, Reuven Cohen], 31 декември 2008</ref>, че Шмидт е използвал предоставената на конференцията възможност да използва израза „cloud computing“ в опит да отвлече вниманието от новостартиращия проект на [[Amazon.com]], [[Amazon Elastic Compute Cloud]] (EC2), чието лансиране е било планирано за малко по-късно същия месец (лимитирана публична бета версия на EC2 е официално пусната на 25 август 2006).
 
Преди това, през април 2001 година в статия в Ню Йорк Таймс на Джон Маркоф се появява изразът „cloud of computers“ („облак от компютри“). Статията коментира платформата [[Microsoft .NET]] и отрицателната позиция към нея на софтуерния инженер Дейвид Уайнър.<ref>[http://www.nytimes.com/2001/04/09/business/internet-critic-who-not-shy-about-ruffling-big-names-high-technology.html An Internet Critic Who Is Not Shy About Ruffling the Big Names in High Technology], John Markoff, New York Times, 9 април 2001</ref> и използва понятието облак в същата светлина, в която то се използва и днес:
Line 82 ⟶ 72:
{{quote|За Microsoft идеята зад .Net се състои в софтуерни програми, които не се намират на нито един компютър, а съществуват в облака от компютри, който съставлява Интернет. […] От миналото лято насам, г-н Гейтс работи за трансформирането на неговата компания посредством системи като наскоро оповестения проект Hailstorm, който има за цел голямата част от личната информация на компютърните потребители — от календара им за деня до банковите им данни — да бъде мигрирана от настолния им компютър до мрежовия облак, до който потребителят може да има достъп през всякакви устройства и от всякакви местонахождения.}}
 
През май 1997 година компанията NetCentric прави опит да запази [[търговска марка|търговската марка]] „cloud computing“, но впоследствие, през април 1999, изоставя идеята си. Серийният номер на заявката е 75291765.<ref>[http://tarr.uspto.gov/servlet/tarr?regser=serial&entry=75291765 Извлечение от сайта на Патентно ведомство на САЩ за заявката на NetCentric за защита на търговската марка „cloud computing“]</ref>
 
През март 2007, компютърният гигант [[Dell]] също подава в Патентното ведомство на САЩ заявка за защита на израза като търговска марка. През август 2008 година заявката е отхвърлена с мотив, че изразът се е превърнал в [[генерична марка]] и е „неспособен да идентифицира услугите на кандидата по недвусмислен начин“.<ref>[http://www.theregister.co.uk/2008/08/18/dell_cloud_computing_denied/ Dell cloud computing™ denied], Kelly Fiveash, The Register, 18 август 2008</ref><ref>[http://tarr.uspto.gov/servlet/tarr?regser=serial&entry=77139082 Извлечение от сайта на Патентно ведомство на САЩ за заявката на Dell за защита на търговската марка „cloud computing“]</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Изчисления_в_облак“.