Разлика между версии на „Чарлз Уитстън“

редакция без резюме
 
Сър '''Чарлз Уитстоун''' (''Charles Wheatstone'') е [[Обединено кралство|британски]] [[учен]] и [[изобретател]], автор на множество научни постижения по време на [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]], включително на английската [[концертина]], [[стереоскоп]]а (устройство за показване на триизмерни изображения) и шифъра [[Плейфеър]]. Най-известен е с приносите си към развитието на [[електротехника]]та със създадения от него [[мост на Уитстоун]], първоначално изобретен от [[Самюъл Хънтър Кристи]], както и като значителна фигура в развитието на [[телеграфия]]та.
 
[[File:Charles Wheatstone later years.jpg|thumb|left|Уитстоун в зряла възраст]]
Уитстоун бил провъзгласен за рицар през 1868 г. след като завършил автоматичния телеграф. Той бил кавалер на Почетния легион. Около тридесет четири отличия и дипломи от английски и чуждестранни дружества свидетелстват за научната му репутация. От 1836 той е член на Кралския дружество. През 1859 г. е избран за чуждестранен член на Шведската кралска академия на науките. През 1873 г. Уитстоун става чуждестранен член на Френската академия на науките. Същата година е удостоен с медала Ампер от френското дружество за насърчаване на националната индустрия. От 1875 г. Уитстоун е почетен член на Института на строителните инженери.
 
== Спектроскопия ==
Уитстоун е участник в създаването на ранните години на спектроскопията чрез откриването и използването на спектралните емисионни линии.<ref>{{cite book
| title = Sir Charles Wheatstone FRS: 1802-1875
| edition = 2nd
| author = Brian Bowers
| publisher = IET
| year = 2001
| isbn = 978-0-85296-103-2
| pages = 207–208
| url = http://books.google.com/books?id=m65tKWiI-MkC&pg=PA208&dq=Wheatstone+spectrum+analysis+metals#v=onepage&q=Wheatstone%20spectrum%20analysis%20metals&f=false
}}</ref><ref>{{cite book
| title = The Art of Scientific Discovery: Or, The General Conditions and Methods of Research in Physics and Chemistry
| author = George Gore
| publisher = Longmans, Green, and Co
| year = 1878
| page = 179
| url = http://books.google.com/books?id=We0EAAAAYAAJ&pg=PA179&dq=Wheatstone+Angstrom+spectrum++bunsen+kirchoff+crookes+rubidium+thallium#v=onepage&q=Wheatstone%20Angstrom%20spectrum%20%20bunsen%20kirchoff%20crookes%20rubidium%20thallium&f=false
}}</ref>
 
През 1835 година на Дъблинската среща на Английската асоциация Уитстоун показал, че когато метали бъдат изпарени с помоща на електрическа искра, тяхната светлина след преминаване през призма показва такива линии, които са характерни за тях. Така видът на метала, от който са получени парите може да бъде определен чрез анализ на светлината на искрата. Това предположение има голямо значение за създаването на спектралния анализ от Роберт Бунзен и Густав Кирхоф. То довежда до откриването на редица нови елементи като рубидий, талий и др. <ref>{{cite book
554

редакции