Крупнишка епархия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
 
== История ==
Крупник става център на епархия начело с епископ след възстановяването на българската държавност в 12 век през 1186 година или по-късно през 15 век, вероятно поради икономическото си издигане. Епископията откъсва от [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската епархия]] пририлската област - Разлога, Горноджумайско, Дупнишко и Самоковско. Споменават се следните крупнишки епископи:
 
* Яков от село [[Граница (Област Кюстендил)|Граница]], починал вна 2 ноември 1448 година, чиито синове Йоасаф, Давид и Теофан възстановяват разрушения Рилски манастир около 1451 - 1460 и възвръщат мощите на Свети Иван Рилски от Търново в манастира му в 1469 г.;
 
* Йосиф, който 1469 година участва в пренасянето на мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир
Ред 10:
* Яков II в 1488 в надписа на църквата „Свети Димитър“ на [[Бобошевски манастир|Бобошевския манастир]] и в 1491 година в рилския метох Орлица.
 
* миторполит Йоасаф в 1577 година, което свидетелства, че Крупнишката епархия съществува и в 16 век.
 
В Крупник са разкрити основите на епископската църква „Света Троица“ от 14 век.
 
Точните граници на епархията не се знаят, но се смята, че обхваща областта по средна Струма между планините Бели рът, Конявска, Влахина, Рила и Пирин, включително Кресненския проломна юг. Смята се, че епархията включва и Дупнишко и Рилския манастир, тъй като Яков II е споменат в надпис в Бобошево, а митрополит Йоасаф дарява в 1577 година известното обковано [[Крупнишко евангелие|Крупнишкото евангелие]] на Рилския манастир. Поради това се смята, че Крупнишката епархия е всъщност Крупнишко-Дупнишка църкова област, но не съществуват сведения дали минава на изток отвъд [[Пирин]], в [[Разлог (област)|Разлог]].
 
Няма сведения под чие ведомство е тази епархия. Тя не се споменава в епархиите на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]], но се смята за по-вероятно да влиза в Охридския диоцез, а не в диоцеза на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Епископи от Крупнишката епрхия не се явяват като членове на църковните събори, провели се в Охрид в 1530 и 1532 година, като за това причина се посочва, че вероятно главата на Крупнишката епархия не е самостоятелен епархийски архииерей, а е подчинен на банския (кюстендилския) митрополит. Предполага се, че Крупнишката епископия съставлява църковно-административна част на [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската епархия]] от това време.