Европейска комисия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
доп |
||
Ред 2:
[[Картинка:Berlaymont Press Room.jpg|thumb|Зала за пресконференции на Европейската комисия]]
'''Европейската комисия''', известна още като '''Еврокомисия''' (съкратено ЕК)
Комисията работи
Думата ''комисия'' може да се отнася както и за екипа от 27 комисари, така и за самата институция в по-широк смисъл. В Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. ''еврочиновници'', разпределени в различни отдели: „генерални дирекции” (ГД) и „служби”, всяка от които отговаря за определена област от политиката и се оглавява от генерален директор, който докладва направо на председателя на Комисията. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата [[Берлемон (сграда)|Берлемон]] в [[Брюксел]], която се е превърнала в символ на Европейската Комисия като цяло. Работните езици в институцията са [[английски език|английски]], [[немски език|немски]] и [[френски език|френски]].<ref name='europa' />
==История==
Европейската комисия е наследник на една от петте институции, създадени в наднационалната система на европейските общности след знаменитата декларация на френския външен министър [[Робер Шуман]]
от [[9 май]] [[1950]] г. Първата изпълнителна институция в рамките на обединена следвоенна Европа е Върховният орган на [[Европейската общност за въглища и стомана]], започнал работа през 1951 г. От тогава досега институцията е претърпяла множество промени в името, правомощията, състава си. С последните поправки на учредителните договори, внесени с [[Договора от Лисабон]], ЕК става изпълнителен орган на
==
Веднъж на всеки пет години се назначава нов екип от 27 комисари (по един от всяка страна членка). Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните-членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета<ref name='europa' />.
== Състав на ЕК 2010-2014 ==
Настоящият състав на Европейската комисия е одобрен от Парламента на 9 февруари 2010 г. Това се случва с известно закъснение заради провал при изслушването на българския кандидат-комисар [[Румяна Желева]]. Налага се Барозу и Съветът да преразгледат нейната кандидатура и тя е заменена с [[Кристалина Георгиева]]. Окончателният състав на ЕК получава подкрепата на всички парламентарни групи с изключение на ''Зелените'', ''Крайнолевите'' и ''Групата на консерваторите и реформистите''. В лицето на баронеса [[Катрин Аштън]] ЕК за първи път има заместник-председател, който същевременно да заема и поста ''върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност''. Други нововъдения настъпват и с отделянето на ресори ''правосъдие, свобода и сигурност'' и ''Действия по климата''. Паралелно с това е върнато разделянето на два от ресорите през предишния мандат на ЕК, наложено от присъединяването на България и Румъния през 2007 г. и нуждата от създаването на ресори за техните комисари.▼
{{основна|Комисия Барозо II}}
▲Настоящият състав на Европейската комисия е одобрен от Парламента на 9 февруари 2010 г. Това се случва с известно закъснение заради провал при изслушването на българския кандидат-комисар [[Румяна Желева]] в Европейския парламент. Налага се Барозу и Съветът да преразгледат нейната кандидатура и тя е заменена с [[Кристалина Георгиева]]. Окончателният състав на ЕК получава подкрепата на всички парламентарни групи с изключение на ''Зелените'', ''Крайнолевите'' и ''Групата на консерваторите и реформистите''. В лицето на баронеса [[Катрин Аштън]] ЕК за първи път има заместник-председател, който същевременно да заема и поста ''върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност''. Други нововъдения настъпват и с отделянето на ресори ''правосъдие, свобода и сигурност'' и ''Действия по климата''. Паралелно с това е върнато разделянето на два от ресорите през предишния мандат на ЕК, наложено от присъединяването на България и Румъния през 2007 г. и нуждата от създаването на ресори за техните комисари.
Въпреки призивите за назначаване на повече жени за комисари, тяхната бройка остава 9 и в настоящия състав. По отношение на политическата принадлежност на комисарите, Барозу се стреми да се съобрази с баланса в Съвета на министрите и с поддръжниците си в Парламента. Така най-голям дял от комисарите - 13 - са членове на [[Европейска народна партия|Европейската народна партия]], 8 са либерали и едва 6 - социалисти. В същото време Барозу запазва голяма част от състава на предишната оглавявана от него комисия. 13 от комисарите в момента карат своя втори мандат, макар и в повечето случаи с друг ресор. В таблицата по-долу са изложени всички настоящи комисари заедно с политическата си принадлежност, ресор, националност и други.
| |||