Социализъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 107 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q7272.
Ред 38:
=== Пазарен социализъм ===
{{основна|Пазарен социализъм}}
Пазарният социализъм се състои от публично или общо притежавани предприятия, извършващи дейност в [[пазарна икономика|пазарната икономика]]. Това е система, която използва пазара и паричните цени за разпределение и отчитане на [[средства за производство|средствата за производство]], като по този начин запазва процеса на [[натрупване на капитал]]. Реализираната печалба се използва за пряко възнаграждаване на работниците и служителите или финансиране на обществените институции.<ref>''Comparing Economic Systems in the Twenty-First Century'', 2003, by Gregory and Stuart. ISBN 0-618-26181-8. (P.142): „Това е икономическа система, която комбинира обществената собственост на капитала с пазарното разпределение на капитала ... Държавата е собственик на средствата за производство, и връща натрупаното на обществото като цяло.“.</ref> В държавно-ориентираните форми на пазарен социализъм, в които държавните предприятия се опитват да максимизират печалбата си, тя може да се използва за финансирането на правителствени програми и услуги чрез [[социален дивидент]], премахвайки или значително намалявайки необходимостта от различните форми на облагане, които съществуват в капиталистическите системи. Неокласическият икономист [Леон Валрас]] смята, че социалистическа икономика, основана на държавна собственост на земята и природните ресурси, би трябвало да осигури средства за обществените финанси, които да направят данъците върху доходите ненужни.<ref>{{cite book |last= Bockman|first= Johanna |title= Markets in the name of Socialism: The Left-Wing origins of Neoliberalism|publisher= Stanford University Press|year= 2011|month= |isbn= 978-0-8047-7566-3|page = 21|quote= За Валрас, социализмът ще осигури необходимите институции за свободна конкуренция и социална справедливост. Социализмът, от гледната точка на Валрас, води до държавна собственост на земята и природните ресурси и премахването на данъците върху дохода. Като собственик на земята и природните ресурси, държавата ще може да отдава под наем тези ресурси на много хора и групи, което ще премахне монополите и по този начин ще даде възможност за свободна конкуренция. Отдаването под наем на земята и природните ресурси също така ще осигури достатъчно държавни приходи, за да направи данъците върху дохода ненужни, позволявайки на работника да инвестира спестяванията си и да стане собственик или капиталист по същото време, по което продължава да бъде работник.}}</ref> Югославия въвежда пазарна социалистическа икономика, основаваща се на кооперации и работническо самоуправление.
 
Настоящата икономическа система в Китай е официално озаглавена [[социалистическа пазарна икономика с китайски характеристики]]. Тя съчетава голям държавен сектор, който включва управлението на икономиката и на когото по закон статута на публична собственост е гарантиран,<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/china/2006-12/19/content_762056.htm |title=China names key industries for absolute state control |work=China Daily |date=19 December 2006 |accessdate=2 June 2010}}</ref> с частния сектор, основно ангажиран в производството на стоки и леката промишленост и който е от 33%<ref>{{cite web|author=English@peopledaily.com.cn |url=http://english.people.com.cn/200507/13/eng20050713_195876.html |title=People's Daily Online – China has socialist market economy in place |publisher=English.people.com.cn |date=13 July 2005 |accessdate=2 June 2010}}</ref> до над 70% от БВП, генериран през 2005 г.<ref>{{cite web|url=http://www.oecd.org/dataoecd/16/3/36174313.pdf |title=CHINA AND THE OECD|date=May 2006|format=PDF |accessdate=2 June 2010}}</ref> Към 2005 г. обаче, тези пазарно-ориентирани реформи, включващи приватизация, на практика спират и даже са частично обърнати.<ref>{{cite web|last=Talent |first=Jim |url=http://www.heritage.org/Research/Reports/2010/01/10-China-Myths-for-the-New-Decade#_ftn23 |title=10 China Myths for the New Decade &#124; The Heritage Foundation |publisher=Heritage.org |accessdate=2 June 2010}}</ref> Настоящата китайска икономика се състои от 150 [[Корпоратизация|корпоратизирани]] държавни предприятия, които отговарят пряко пред централното правителство на Китай.<ref>{{cite news|url=http://www.forbes.com/2008/07/08/china-enterprises-state-lead-cx_jrw_0708mckinsey.html |title=Reassessing China's State-Owned Enterprises |work=Forbes |accessdate=2 June 2010 |date=8 July 2008}}</ref> До 2008 г., тези държавни корпорации се развиват все по-динамично и генерират голямо увеличение на приходите за държавата,<ref>{{cite web|url=http://us.ft.com/ftgateway/superpage.ft?news_id=fto031620081407384075 |title=InfoViewer: China's champions: Why state ownership is no longer proving a dead hand |publisher=Us.ft.com |date=28 August 2003 |accessdate=2 June 2010}}</ref><ref>http://ufirc.ou.edu/publications/Enterprises%20of%20China.pdf</ref> в резултат на което държавния сектор повежда възстановяването по време на финансовата криза от 2009 г., отчитайки по-голямата част от икономическия растеж на Китай.<ref>{{Cite news| url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/8153138.stm |work=BBC News | title=China grows faster amid worries | date=16 July 2009 | accessdate=7 April 2010}}</ref>