Владимир Путин: Разлика между версии

Президентството на Путин продължава от декември 1999 г. до май 2008 г. В международните отношения, Путин прави все по-критични публични изявления по отношение на САЩ и други западни страни. През февруари 2007 г., по време на годишната Мюнхенска конференция по политика на сигурност, той критикува това, което той самия нарича монополно господство на [[САЩ]] в световните отношения, и подчерта, че САЩ показват „почти несъдържателно хипер използване на сила в международните отношения”. Путин каза, че резултатът от това е, че „Никой не се чувства в безопасност! Защото никой не може да смята, че международното право е като каменна стена, която ще ги защитава. Разбира се, такава политика стимулира надпревара във въоръжаването.” Някои политически журналисти казаха, че тази критика е дошла като резултат от световното покачване на цените на петрола.

Докато Путин често е характеризиран като автократ от западните медии и някои политици, отношенията му с президента на САЩ [[Джордж Буш]], президента на [[Бразилия]] – [[Луис Инасио Лула да Силва]], президента на [[Венецуела]] – [[Уго Чавес], бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, бившия френски президент Жак Ширак и италианския премиер [[Силвио Берлускони]] е докладвано, че е лично приятелско. Отношенията на Путин с новия канцлер на [[Германия]] – [[Ангела Меркел]], е съобщено, че е „по-хладно” и „по-делово” от партньорството му с [[Герхард Шрьодер].

В резултат от атаките от [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември]] срещу Съединените щати той се съгласи със създаването на коалиция военни бази в Централна Азия преди и по време на водената от САЩ инвазия в [[Афганистан]]. Руски националисти се противопоставиха на създаването на американско военно присъствие на територията на бившия Съветски съюз и очакваха Путин да пази САЩ от републиките от [[Централна Азия]], или най-малкото да постигне задължение Вашингтон да се оттегли от тези бази веднага след като незабавната военна необходимост е преминала.

По време на разоръжаването през иракската криза през 2002-2003 г. Путин се противопоставя на хода на Вашингтон да нападне [[Ирак]] без наличието на резолюция за изрично разрешение за използване на военна сила от Съвета за сигурност на [[ООН]]. След официалния край на войната е обявено, че американският президент Джордж Буш е поискал от ООН да вдигне санкциите срещу Ирак. Путин подкрепя вдигането на санкциите, своевременно,{{неясно}} като твърди, че първо трябва да бъде даден шанс на комисията на ООН да завърши работата си върху търсенето на оръжия за масово унищожение в Ирак.

През 2005 г. Путин и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер се договарят за строителството на голям газопровод през Балтийско море само между Русия и Германия. Също така Шрьодер присъства на 53-ия рожден ден на Путин в [[Санкт Петербург]] през същата година.

Общността на независимите държави (ОНД), разглеждана в Москва като традиционна сфера на влияние, се превръща в един от приоритетите на външната политика по времето на Путин, тъй като [[ЕС]] и [[НАТО]] са се разширили, за да обхванат голяма част от Централна Европа, а отскоро и балтийските държави.

На украинските президентски избори през 2004 г. Путин два пъти посети [[Украйна]] преди изборите, за да покаже подкрепата си за украинския премиер Виктор Янукович, който се възприема от мнозина като прокремълски кандидат, и го поздрави за предвижданата победа, преди резултатите от изборите да са официално обявени. Личната подкрепа на Путин за Янукович е критикувана като неоправдана намеса в делата на суверенна държава. Кризите се отразяват и на отношенията на Русия с [[Грузия]] и [[Молдова]], като и двете бивши съветски републики обвиняват Москва за подкрепа на сепаратистки лица на техните територии.