Разлика между версии на „Владимир Путин“

м
Путин предложи някои инициативи като например създаване на международни центрове за обогатяване на уран и предотвратяването на разполагане на оръжия в космическото пространство. През месец януари 2007 г. в интервю Путин заяви, че Русия е за един демократичен многополюсен свят и за укрепване на системата на международното право.
 
Докато Путин често е характеризиран като автократ от западните медии и някои политици, отношенията му с президента на САЩ [[Джордж Буш]], президента на [[Бразилия]] – [[Луис Инасио Лула да Силва]], президента на [[Венецуела]] – [[Уго Чавес]], бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, бившия френски президент Жак Ширак и италианския премиер [[Силвио Берлускони]] е докладвано, че е лично приятелско. Отношенията на Путин с новия канцлер на [[Германия]] – [[Ангела Меркел]], е съобщено, че е „по-хладно” и „по-делово” от партньорството му с [[Герхард Шрьодер].
 
В резултат от атаките от [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември]] срещу Съединените щати той се съгласи със създаването на коалиция военни бази в Централна Азия преди и по време на водената от САЩ инвазия в [[Афганистан]]. Руски националисти се противопоставиха на създаването на американско военно присъствие на територията на бившия Съветски съюз и очакваха Путин да пази САЩ от републиките от [[Централна Азия]], или най-малкото да постигне задължение [[Вашингтон]] да се оттегли от тези бази веднага след като незабавната военна необходимост е преминала.
 
По време на разоръжаването през иракската криза през 2002-2003 г. Путин се противопоставя на хода на Вашингтон да нападне [[Ирак]] без наличието на резолюция за изрично разрешение за използване на военна сила от Съвета за сигурност на [[ООН]]. След официалния край на войната е обявено, че американският президент Джордж Буш е поискал от ООН да вдигне санкциите срещу Ирак. Путин подкрепя вдигането на санкциите, своевременно,{{неясно}} като твърди, че първо трябва да бъде даден шанс на комисията на ООН да завърши работата си върху търсенето на оръжия за масово унищожение в Ирак.
 
През 2005 г. Путин и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер се договарят за строителството на голям газопровод през Балтийско море само между Русия и Германия. Също така Шрьодер присъства на 53-ия рожден ден на Путин в [[Санкт Петербург]] през същата година.
Общността на независимите държави (ОНД), разглеждана в Москва като традиционна сфера на влияние, се превръща в един от приоритетите на външната политика по времето на Путин, тъй като [[ЕС]] и [[НАТО]] са се разширили, за да обхванат голяма част от [[Централна Европа]], а отскоро и балтийските държави.
 
На украинските президентски избори през 2004 г. Путин два пъти посети [[Украйна]] преди изборите, за да покаже подкрепата си за украинския премиер Виктор Янукович, който се възприема от мнозина като прокремълски кандидат, и го поздрави за предвижданата победа, преди резултатите от изборите да са официално обявени. Личната подкрепа на Путин за Янукович е критикувана като неоправдана намеса в делата на суверенна държава. Кризите се отразяват и на отношенията на [[Русия]] с [[Грузия]] и [[Молдова]], като и двете бивши съветски републики обвиняват Москва за подкрепа на сепаратистки лица на техните територии.
 
Отношенията на Русия с балтийските страни също остават напрегнати. През 2007 г. руско-естонските отношения се влошават още повече в резултат от противоречията за Бронзовия войник.
В годишното си обръщение към Федералното събрание на 26 април 2007 г., Путин сподели плановете си да обяви мораториум върху спазването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа от Русия, докато членовете на НАТО го ратифицират и започнат спазването на неговите разпоредби, тъй като Русия е правила това на едностранна основа.
 
Путин твърди, че като нови членове на НАТО дори не са подписали договора засега, един дисбаланс в присъствието на НАТО и руските въоръжени сили в Европа създава реална заплаха и непридвидима ситуация за Русия. Членовете на НАТО заявяват, че ще откажат да ратифицират договора, докато Русия не спази ангажиментите, поети в Истанбул през 1999 г., според които Русия трябва да изтегли войниците и военното си оборудване от Молдова и Грузия. Руският външен министър Сергей Лавров, цитиран в отговор, че „Русия отдавна е изпълнила всичките си задължения, свързани с Истанбул, отнасящи се до конвенционалните сили в Европа”. Русия е преустановила участието си в ДОВСЕ в полунощ Московско време на 11 декември 2007 г. На 12 декември 2007 г. САЩ официално заявиха, че дълбоко съжаляват за решението на Руската федерация да „спре” изпълнението на задължението си по Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).” Говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак в писмено изявление добави, че „конвенционалните сили на Русия са най-големите на европейския континент, и нейното едностранно действие вреди на този успешен контрол над въоръжените сили”. Първостепенна грижа на НАТО, произтичащи от спирането на Русия е, че Москва вече може да ускори военното си присъствие в региона на [[Северен Кавказ]].
 
Месеците след Мюнхенската реч на Путин бяха белязани с напрежение и скок в риториката и от двете страни на Атлантическия океан. Владимир Путин заяви по време на годишнината на Деня на победата: „Тези заплахи не намаляват, а само трансформират и променят външния си вид.” „Тези нови заплахи, както по времето на Третия райх, показват същото презрение към човешкия живот и същия стремеж към изключително диктуване на целия свят.” Това се тълкува от някои руски и западни коментатори като сравняване на САЩ с нацистка Германия. В навечерието на 33-ата среща на върха на Г-8 в Хайлигендам американската журналистка Ан Епълбаум, която е омъжена за полски политик, пише, че „Независимо дали чрез водене на кибервойна с Естония, заплашване на доставките на газ на Литва или бойкотиране на грузинско вино и полско месо, той (Путин) възнамерява през следващите няколко години да затвърди руското влияние в бившите комунистически държави в Европа, независимо дали тези държави искат руското влияние или не. В същото време той пояснява, че вече не гледа на западните държави само като на доброкачествени търговски партньори, а като заплахи в стил Студената война.”
 
Британският историк Макс Хейстингс описва Путин като „духовен наследник на Сталин” в статията си „Ще трябва ли да се борим с Русия този век?”. Британският учен Норман Стоун в своята статия „Не се чудят като Путин” го сравнява с генерал [[Шарл дьо Гол]]. Ади Игнатий твърди, че „Путин... не е [[Сталин]]. Няма масови чистки в Русия днес, няма широка атмосфера на терор. Но Путин отново създава силна държава и всеки, който стои на пътя му, ще си плати за това.” В същата статия Хейстингс продължава, че въпреки че „връщането на пряката военна конфронтация от времето на Студената война е малко вероятно”, „идеята за западно приятелство с Русия е само на хартия. И руските, и американските представители винаги са отричали идеята за нова Студена война. Така че американският военен министър Робърт Гейтс каза още на Мюнхенската конференция: „Всички сме изправени пред много общи проблеми и предизвикателства, които трябва да бъдат разгледани в партньорство с други страни, включително Русия... Една Студена война беше напълно достатъчна.” Владимир Путин заяви на 33-ата среща на Г-8 на 4 юни: „Ние не искаме конфронтация, искаме да се ангажираме в диалог. Обаче искаме диалог, който признава равенството на интересите и на двете страни.”
 
По отношение на противоракетния щит на САЩ в Европа Путин представи на президента Джордж Буш публично контрапредложение на 7 юни 2007 г. за споделяне на използването на радарната система от съветската епоха в Азербейджан, а не изграждане на нова система в Полша и Чешката република. Путин изрази готовност за модернизиране на радарната станция Габала, която е в експлоатация от 1986 г. насам. Путин предлага, че няма да е необходимо да се разполагат ракети в Полша след това, но прехващачи могат да бъдат поставени в съставни части на НАТО в Турция или Ирак. Путин предложи също равно участие на заинтересованите страни в проекта.
145

редакции