Обсада на Йерусалим (70): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот: Променяне от ro:Asediul Ierusalimului на ro:Asediul Ierusalimului (70) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Обсада на Йерусалим|Обсада на Йерусалим}}
{{Инфокутия военен конфликт
| име = Обсада и превземане на
| конфликт = [[Първа юдейско-римска война]]
| картинка = File:Francesco Hayez 017.jpg
| описание = отбраната на [[Вторият храм|Храма]]
| период = [[март]] - [[септември]] [[70]] година
| място = [[
| причина = [[въстание]]
| повод = избиване на римския гарнизон
Ред 20:
| жертви2 = между 60 000 и половин милион
}}
'''Обсадата и превземането на
== Цивилизационен сблъсък ==
Ред 28:
През [[164 г. пр.н.е.]] еврейството успява да извоюва голяма победа - възвръща си владението върху мястото на древния "[[храмов хълм|дом на мира]]". По това време римските [[легион]]и са вече навлезли дълбоко в [[Северна Африка]] и [[Египет]]. Започва тяхното нахлуване и на [[Азия|азиатския континент]]. Няма и [[век]] от еврейското тържество, през [[70 г. пр.н.е.]] възстановената еврейска [[държава|държавност]] в [[Юдея]] изпада в зависимост от новия, този път западен господар - Рим. Евреите уповавайки се на вярата си, вкопчвайки се в славната си история от преди 10 века, възстановяват [[Вторият храм|храма]] (римляните са религиозно толерантни към подвластните им народи) и се готвят за решителен сблъсък, но вече срещу най-значимата военна сила която човечеството познава дотогава - Римската империя.
Сблъсъкът е неизбежен - римската държавна и военна машина по пътя на завоеванията си премазва със своята неотразима мощ всички велики държави и народи познати от историята на древния свят в средиземноморския регион, а евреите уповавайки се на своята вяра са успели да се самосъхранят, устоявайки на натиска на великите [[цивилизация|цивилизации]] в [[Близък Изток|Близкия Изток]] - [[Древен Египет|Древния Египет]], [[Персия]], [[Асирия]] и [[Вавилония]], и в крайна сметка тържествуват възстановявайки след близо 1000 години [[символ]]а на своята [[независимост]] -
Рим за близо 800 години успява да се превърне в безалтернативен господар и водач на всички [[арийска раса|арийски народи]] в средиземноморския басейн, налагайки им своята авторитетна власт. Евреите устоявайки на всевъзможен натиск успяват за два пъти по-дълъг период да се наложат като безспорни духовни водачи сред [[семити|семитските народи]], които пълновластно господстват по средиземноморското крайбрежие преди римското му завладяване (градовете-държави [[Тир]] и [[Триполи (Ливан)|Триполи]] във [[Финикия]] и [[Картаген]]). В този смисъл, Рим в неговия сблъсък с Юдея е символ на [[материализъм|материализма]] и [[рационализъм|рационализма]], и обратното - Юдея и евреите символизират духовността и [[ирационализъм|ирационалното начало]] с вярата в безсмъртието. В сблъсъка всеки от противниците счита своите качества за общовалидни приемущества и [[вяра|вярвайки]] в силите си очаква победа.<ref>{{cite book |last= Токарев |first= Сергей |authorlink= Сергей Токарев |title= Религията в историята на народите, стр. 232-252 |year= 1983, София |publisher= Народна младеж }}</ref>
Ред 44:
През [[69]] година Рим изпада в държавна и институционална криза в [[годината на четиримата императори]].
Следствие на тези събития, в [[римска армия|римската войска]] започва брожение срещу управлението на империята и в крайна сметка на власт идва император провъзгласен на 22 юни 69 г. н.е. от [[VIII Августовски легион|VIII]] [[легион]] - [[Веспасиан]], слагайки началото на [[Флавиева династия|Флавиевата династия]], белязала най-големия разцвет в управлението на Римската империя. Този разцвет се предхожда от една [[знаме]]нателно събитие в историята - [[обсада]]та и превземането на
== Похода и завземането на властта в Рим ==
Ред 68:
Година след провъзгласяването си, Галската империя рухва, оставяйки в историята заедно със спомените за [[Версенжеторикс]]. Веспасиан безжалостно се разправя с германските легиони. Четири от тях са разформировани, а един е изпратен край [[Дунав]]. Новият император очаква пристигането на сина си Тит от Юдея за да отпразнуват заедно най-бляскавия в човешката история [[триумф]].
== Похода към
Докато трае кървавата драма в Италия, синът на Веспасиан Тит потегля към
Юдейските сили се стичат в града за решителна битка и отбрана на
=== Обсадата и щурма на
[[Картинка:Siege of JerusalemfiMap.PNG|left|thumb|500px|Пътя на войските на Тит]]
По време на настъплението на римските легиони под командването на Тит към
Тит начело на легиони V, XII и XV атакува стените на новия град. Тази част от града капитулира първа, след което Тит премества лагера на основните си сили зад стените на новия град. След още 5 дни пада и централния град. Сега Тит разделя силите си на две - два от легионите щурмуват стария град, а другите два - атакуват Храма. Първоначално римските войски опитват да изградят насип на нивото на крепостта, за да качат там обсадните си машини, но защитниците осуетяват този замисъл. Тит си дава сметка, че обсадата се затяга и дава нареждане щурма да спре, прибягвайки до [[тактика|тактически]] ход - дава възможност на защитниците да приемат неговите условия за предаване на крепостта. През това време организира [[парад]] на своите войски, в чест на това, че им изплаща читиримесечните заплати.
===
След като евреите отказват да се предадат, Тит обгражда града с обсаден ров и стена, така че никой да не може да се отскубне. Стягайки в плътен пръстен града, командващия обсадата нарежда да се издигне насип срещу крепостта [[Антония (крепост)|Антония]]. Върху насипа се нареждат греди. Виждайки приготовленията, защитниците излизат през портите, атакуват стражата и се опитват да подпалят гредите, ала легионерите очакват това и ги отблъксват. На ред идват [[таран]]ите, започвайки да рушат стените. Римляните тръгват напред, скрити зад прословутите си "костенурки" и подкопават основите на крепостта. Пред нощта крепостната стена рухва под непрестанните удари на тараните и отчасти поради самите тунели които защитниците са изкопали под нея в стремежа си да излязат през тях зад римските позиции.
Ред 89:
Тит се опитва да пощади Храма, оценявайки правилно неговото значение за евреите. Всичките му усилия да накара фанатизираните му защитници да се предадат остават напразни. В действие влизат тараните, които в случая се оказват безполезни. В изблик на отчаяние, Тит дава заповед външните врати на Храма да се подпалят. Пламъците скоро плъзват навътре, но пък евреите в своето яростно заслепение не им обръщат внимание. При тези действия по-голямата част от вътрешността на Храма е опожарена. Два дни по-късно, след няколко битки около външния двор на Храма, римляните успяват да проникнат във вътрешния му двор. Легионерите хвърлят запалени факли в Храма. Завесите и обзавеждането пламват и скоро цялата сграда е изпепелена.
=== Превземането на
Командващият отбраната на града [[Симон Бар Гиор]] се скрива в стария град. Пленен е след месец, когато и тази част от
=== Последствията ===
След превземането на
След превземането на
== Триумфа на Тит ==
След победата в Юдейската война, Тит и войската му потеглят с кораби от Египет за Рим, натоварени с 700 видни еврейски военнопленници и плячката от Храма. В Рим ги очаква Веспасиан заедно с римския плебс, който в града организира най-грандиозния познат от историята триумф на който тържествено е екзекутиран най-видния военнопленник във войната - командващия отбраната на
[[Римляни]]те построяват в чест на Тит триумфална арка - известната [[арка на Тит]], а победата му в Юдейската война подтиква [[Моцарт]] да напише [[опера]]та - [[Милосърдието на Тит]]. Рим тържествува печелейки победата, заживява в период на стабилитет и навлиза във време на възход и бурен стопански растеж, в съчетание с институционално укрепване на империята. Еврейството извлича своите поуки от прекия си сблъсък с римската държава и военна машина, подготвяйки се за нов такъв в опит да възвърне загубените си позиции във войната.<ref>{{cite book |last= Коноли |first= Питър |authorlink= Питър Коноли |title= Римската армия, стр. 48-69 |year= 2001 |publisher= ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9 }}</ref>
|