Обсада на Йерусалим (70): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот: Променяне от ro:Asediul Ierusalimului на ro:Asediul Ierusalimului (70)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Обсада на Йерусалим|Обсада на Йерусалим}}
{{Инфокутия военен конфликт
| име = Обсада и превземане на ЕрусалимЙерусалим
| конфликт = [[Първа юдейско-римска война]]
| картинка = File:Francesco Hayez 017.jpg
| описание = отбраната на [[Вторият храм|Храма]]
| период = [[март]] - [[септември]] [[70]] година
| място = [[ЕрусалимЙерусалим]]
| причина = [[въстание]]
| повод = избиване на римския гарнизон
Ред 20:
| жертви2 = между 60 000 и половин милион
}}
'''Обсадата и превземането на ЕрусалимЙерусалим''' или '''Битката за ЕрусалимЙерусалим''' в [[период]]а [[март]] - [[септември]] [[70]] година е ключов момент в [[Първа юдейско-римска война|Първата юдейско-римска война]], който предопределя по-нататъшния ход на военните и други исторически събития свързани с [[Юдея]], [[евреи]]те, тяхното прогонване от [[светите места]], изгнание и скитничество през следващите 20 века.
 
== Цивилизационен сблъсък ==
Ред 28:
През [[164 г. пр.н.е.]] еврейството успява да извоюва голяма победа - възвръща си владението върху мястото на древния "[[храмов хълм|дом на мира]]". По това време римските [[легион]]и са вече навлезли дълбоко в [[Северна Африка]] и [[Египет]]. Започва тяхното нахлуване и на [[Азия|азиатския континент]]. Няма и [[век]] от еврейското тържество, през [[70 г. пр.н.е.]] възстановената еврейска [[държава|държавност]] в [[Юдея]] изпада в зависимост от новия, този път западен господар - Рим. Евреите уповавайки се на вярата си, вкопчвайки се в славната си история от преди 10 века, възстановяват [[Вторият храм|храма]] (римляните са религиозно толерантни към подвластните им народи) и се готвят за решителен сблъсък, но вече срещу най-значимата военна сила която човечеството познава дотогава - Римската империя.
 
Сблъсъкът е неизбежен - римската държавна и военна машина по пътя на завоеванията си премазва със своята неотразима мощ всички велики държави и народи познати от историята на древния свят в средиземноморския регион, а евреите уповавайки се на своята вяра са успели да се самосъхранят, устоявайки на натиска на великите [[цивилизация|цивилизации]] в [[Близък Изток|Близкия Изток]] - [[Древен Египет|Древния Египет]], [[Персия]], [[Асирия]] и [[Вавилония]], и в крайна сметка тържествуват възстановявайки след близо 1000 години [[символ]]а на своята [[независимост]] - ЕрусалимскияЙерусалимския храм. Точно в този момент Рим започва [[колониализъм|колонизация]]та на Близкия Изток.<ref>{{cite book |last= Кацаров |first= Константин |authorlink= Константин Кацаров |title= 60 години живяна история, стр. 604-608 |year= 1970, швейцарско издание |publisher= ИК "Прозорец" }}</ref><ref>{{cite book |last= Уелс |first= Хърбърт |authorlink= Хърбърт Уелс |title= Кратка история на света, част I, глави XXI, XXII, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXV, XXXVI |year= 1992, българско издание |publisher= издателство "Венера" }}</ref>
 
Рим за близо 800 години успява да се превърне в безалтернативен господар и водач на всички [[арийска раса|арийски народи]] в средиземноморския басейн, налагайки им своята авторитетна власт. Евреите устоявайки на всевъзможен натиск успяват за два пъти по-дълъг период да се наложат като безспорни духовни водачи сред [[семити|семитските народи]], които пълновластно господстват по средиземноморското крайбрежие преди римското му завладяване (градовете-държави [[Тир]] и [[Триполи (Ливан)|Триполи]] във [[Финикия]] и [[Картаген]]). В този смисъл, Рим в неговия сблъсък с Юдея е символ на [[материализъм|материализма]] и [[рационализъм|рационализма]], и обратното - Юдея и евреите символизират духовността и [[ирационализъм|ирационалното начало]] с вярата в безсмъртието. В сблъсъка всеки от противниците счита своите качества за общовалидни приемущества и [[вяра|вярвайки]] в силите си очаква победа.<ref>{{cite book |last= Токарев |first= Сергей |authorlink= Сергей Токарев |title= Религията в историята на народите, стр. 232-252 |year= 1983, София |publisher= Народна младеж }}</ref>
Ред 44:
През [[69]] година Рим изпада в държавна и институционална криза в [[годината на четиримата императори]].
 
Следствие на тези събития, в [[римска армия|римската войска]] започва брожение срещу управлението на империята и в крайна сметка на власт идва император провъзгласен на 22 юни 69 г. н.е. от [[VIII Августовски легион|VIII]] [[легион]] - [[Веспасиан]], слагайки началото на [[Флавиева династия|Флавиевата династия]], белязала най-големия разцвет в управлението на Римската империя. Този разцвет се предхожда от една [[знаме]]нателно събитие в историята - [[обсада]]та и превземането на ЕрусалимЙерусалим от сина на Веспасиан - [[Тит Флавий Веспасиан|Тит]] в хода на [[първа юдейско-римска война|първата юдейско-римска война]].
 
== Похода и завземането на властта в Рим ==
Ред 68:
Година след провъзгласяването си, Галската империя рухва, оставяйки в историята заедно със спомените за [[Версенжеторикс]]. Веспасиан безжалостно се разправя с германските легиони. Четири от тях са разформировани, а един е изпратен край [[Дунав]]. Новият император очаква пристигането на сина си Тит от Юдея за да отпразнуват заедно най-бляскавия в човешката история [[триумф]].
 
== Похода към ЕрусалимЙерусалим ==
Докато трае кървавата драма в Италия, синът на Веспасиан Тит потегля към ЕрусалимЙерусалим начело на [[Легион V Macedonia]], [[Легион X Fretensis]], [[Легион XII Fulminata]] и [[Легион XV Apollinaris]].
 
Юдейските сили се стичат в града за решителна битка и отбрана на ЕрусалимЙерусалим. Юдейската столица е препълнена със защитници. Тит се разполага на лагер с легиони V, XII и XV върху [[хълм]]а [[Скопий]] на североизток от града, а легион X построява лагер върху възвишението [[Оливий]] на изток. Походът, обсадата и превземането на ЕрусалимЙерусалим са описани от еврейския [[историк]] [[Йосиф Флавий]] в неговото историческо произведение [[Юдейската война]].
 
=== Обсадата и щурма на ЕрусалимЙерусалим ===
[[Картинка:Siege of JerusalemfiMap.PNG|left|thumb|500px|Пътя на войските на Тит]]
По време на настъплението на римските легиони под командването на Тит към ЕрусалимЙерусалим, защитниците на града са раздирани от вътрешни противоречия и конфликти. Отделни групи религиозни юдейски [[фанатизъм|фанатици]] навлизайки в града започват да се бият една срещу друга за надмощие. По време на тези междуособици, част от града е опожарена, като пламъци поглъщат [[хамбар]]ите и голяма част от хранителните припаси е унищожена. Едва когато Тит започва щурма на града, защитниците му правят опит да се обединят.
 
Тит начело на легиони V, XII и XV атакува стените на новия град. Тази част от града капитулира първа, след което Тит премества лагера на основните си сили зад стените на новия град. След още 5 дни пада и централния град. Сега Тит разделя силите си на две - два от легионите щурмуват стария град, а другите два - атакуват Храма. Първоначално римските войски опитват да изградят насип на нивото на крепостта, за да качат там обсадните си машини, но защитниците осуетяват този замисъл. Тит си дава сметка, че обсадата се затяга и дава нареждане щурма да спре, прибягвайки до [[тактика|тактически]] ход - дава възможност на защитниците да приемат неговите условия за предаване на крепостта. През това време организира [[парад]] на своите войски, в чест на това, че им изплаща читиримесечните заплати.
 
=== ЕрусалимЙерусалим отказва да се предаде ===
След като евреите отказват да се предадат, Тит обгражда града с обсаден ров и стена, така че никой да не може да се отскубне. Стягайки в плътен пръстен града, командващия обсадата нарежда да се издигне насип срещу крепостта [[Антония (крепост)|Антония]]. Върху насипа се нареждат греди. Виждайки приготовленията, защитниците излизат през портите, атакуват стражата и се опитват да подпалят гредите, ала легионерите очакват това и ги отблъксват. На ред идват [[таран]]ите, започвайки да рушат стените. Римляните тръгват напред, скрити зад прословутите си "костенурки" и подкопават основите на крепостта. Пред нощта крепостната стена рухва под непрестанните удари на тараните и отчасти поради самите тунели които защитниците са изкопали под нея в стремежа си да излязат през тях зад римските позиции.
 
Ред 89:
Тит се опитва да пощади Храма, оценявайки правилно неговото значение за евреите. Всичките му усилия да накара фанатизираните му защитници да се предадат остават напразни. В действие влизат тараните, които в случая се оказват безполезни. В изблик на отчаяние, Тит дава заповед външните врати на Храма да се подпалят. Пламъците скоро плъзват навътре, но пък евреите в своето яростно заслепение не им обръщат внимание. При тези действия по-голямата част от вътрешността на Храма е опожарена. Два дни по-късно, след няколко битки около външния двор на Храма, римляните успяват да проникнат във вътрешния му двор. Легионерите хвърлят запалени факли в Храма. Завесите и обзавеждането пламват и скоро цялата сграда е изпепелена.
 
=== Превземането на ЕрусалимЙерусалим ===
Командващият отбраната на града [[Симон Бар Гиор]] се скрива в стария град. Пленен е след месец, когато и тази част от ЕрусалимЙерусалим е окончателно превзета. При отбраната на стария град, жителите изпитват всички ужаси на [[глад]]а. През последните дни на отбраната му, религиозните фанатици казват на майките да ядат собствените си деца.
 
=== Последствията ===
След превземането на ЕрусалимЙерусалим, града е разорен от легионерите, след което е подпален. Еврейските ценности от Храма са секвестирани от римската държава и пренесени в Рим. Тит заповядва останките от града да бъдат изравнени със земята, оставяйки само три от най-високите кули и част от крепостните стени. Стените са за римския гарнизон, а кулите трябва да напомнят на оцелелите граждани, че някога тук е имало град.
 
След превземането на ЕрусалимЙерусалим, Тит свиква войските си на едно място и както е римския обичай след сражение, раздава награди и налага наказания на провинилите се легионери.
 
== Триумфа на Тит ==
След победата в Юдейската война, Тит и войската му потеглят с кораби от Египет за Рим, натоварени с 700 видни еврейски военнопленници и плячката от Храма. В Рим ги очаква Веспасиан заедно с римския плебс, който в града организира най-грандиозния познат от историята триумф на който тържествено е екзекутиран най-видния военнопленник във войната - командващия отбраната на ЕрусалимЙерусалим Симон Бар Гиора. Най-фанатизираните еврейски поборници се укрепват в крепостта [[Масада]] в [[Юдейска пустиня|юдейската пустиня]], която пада в ръцете на римляните през [[73]] година, с което се слага край на военните действия.
 
[[Римляни]]те построяват в чест на Тит триумфална арка - известната [[арка на Тит]], а победата му в Юдейската война подтиква [[Моцарт]] да напише [[опера]]та - [[Милосърдието на Тит]]. Рим тържествува печелейки победата, заживява в период на стабилитет и навлиза във време на възход и бурен стопански растеж, в съчетание с институционално укрепване на империята. Еврейството извлича своите поуки от прекия си сблъсък с римската държава и военна машина, подготвяйки се за нов такъв в опит да възвърне загубените си позиции във войната.<ref>{{cite book |last= Коноли |first= Питър |authorlink= Питър Коноли |title= Римската армия, стр. 48-69 |year= 2001 |publisher= ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9 }}</ref>