Волово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 25:
== География ==
 
== История =
== История =Старото име на селото е Долна Манастирица - вероятно от съществувалия в миналото манастир на около един километър източно от селото.
Преди освобождението през селото е минавал главния път от Русчук през Бяла(по моста на Кольо Фичето над р. Янтра) за Търново.
 
Преди Освобождението през селото е минавал главният път от [[Русчук]] през Бяла (по моста на Кольо Фичето над река [[Янтра]]) за [[Търново]]. По време на Руско-турската освободителна война 1877/78 г., в селото е пребивавал щабът на Източния отряд на Руската армия.
След освобождението, поради слабата централна и местна власти, в гористите райони на североизточна България се разраства разбойническо движение на смесени турско-български чети. В Беленския регион по това време е върлувала такава чета под ръководството на Чолак Пехливан. Причаквали са и са ограбвали пътуващите по пътя търговци, селата и др. Местното население се организира и създава т.н. местни милиции за самозащита. По пътя между Русчук и Бяла се поставили постове за защита от разбойниците. Такъв пост е имало между с. Д. Манастирица и с. Обретеник на западния склон на един дол (дн. местност, наричана "Чолак дере"). В една студена дъждовна есенна нощ вратата на колибата, в която се топлели до огнището постовите, с трясък се отворила, появил се Чолакът с насочена пушка и им наредил да се предадат. От дъното на колибата, обаче, изтрещяла пушка и Чолакът изревал: "Аркадашлар, удариха ме. Не ме оставяйте на гяурите.". Започнала престрелка, но накрая разбойниците се разбягали. На другия ден Чолакът бил закаран в Бяла и предаден на властите. Говори се, че по Чолака е стрелял дядо Бельо от с. Брестовица, съседно на Волово. След ликвидирането на Чолака четата му прекратява набезите си в района. Тази история ми я е разказвал баща ми - Марин Станев Георгиев (1921-1995 г.), когато бях малък. По-късно сам я прочетох в пътеписите на Иречек.
 
След освобождението, поради слабата централна и местна власти, в гористите райони на североизточна България се разраства разбойническо движение на смесени турско-български чети. В Беленския регион по това време е върлувала такава чета под ръководството на Чолак Пехливан. Причаквали са и са ограбвали пътуващите по пътя търговци, селата и др. Местното население се организира и създава т.н. местни милиции за самозащита. По пътя между Русчук и Бяла се поставили постове за защита от разбойниците. Такъв пост е имало между с.село Д.Долна Манастирица и с.село [[Обретеник]] на западния склон на един дол (дн. местност, наричананаричан "Чолак дере"). В една студена дъждовна есенна нощ вратата на колибата, в която се топлели до огнището постовите, с трясък се отворила, появил се Чолакът с насочена пушка и им наредил да се предадат. От дъното на колибата, обаче, изтрещяла пушка и Чолакът изревал: "Аркадашлар, удариха ме. Не ме оставяйте на гяурите.". Започнала престрелка, но накрая разбойниците се разбягали. На другия ден Чолакът бил закаран в Бяла и предаден на властите. Говори се, че по Чолака е стрелял дядо Бельо от с.село [[Брестовица]], съседно на Волово. След ликвидирането на Чолака четата му прекратява набезите си в района. Тази история ми я е разказвал баща ми - Марин Станев Георгиев (1921-1995 г.), когато бях малък. По-късно сам я прочетохпредадена в пътеписите на [[Константин Иречек]].