Уикипедия

Надежда Михайлова: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 207.239.55.178 (б.), към версия на Addbot
Етикет: Премахнати източници/бележки
Ред 20:
 
== Политическа дейност ==
Напуска СДС на 26 ноември 2012 г. след 21 години членство в партията - със следните мотиви.
Започва политическа кариера във възстановената в края на 1989 г. [[Радикалдемократическа партия]], част от коалицията [[Съюз на демократичните сили]] (СДС). В предизборната кампания през [[1991]] ръководи пресцентъра на СДС, а след изборите става началник на пресцентъра и говорител на правителството на [[Филип Димитров]]. През 1994 е избрана за депутат в [[37 Народно събрание|37-то Народно събрание]] (1994–1997). През април 1995 г. става заместник-председател на СДС. Избрана е за народен представител в [[38 Народно събрание|38-то Народно събрание]] през 1997 г., но става [[министър на външните работи]] (1997-2001) в правителството на [[Иван Костов]]. От 1999 г. до 2006 г. е вицепрезидент на [[Европейска народна партия|Европейската народна партия]] (ЕНП) и Съпредседател на Комисията по международни отношения към ЕНП.
 
Член на Гражданско сдружение Национален съюз ЕДИНСТВО от 8 декември 2012 г.
През септември 1999 в публичното пространство излиза запис, на който се чува как по време на предизборен инструктаж в [[Ловеч]] Михайлова призовава местните функционери на СДС да "нахранят" журналистите, за да ги спечелят на своя страна.<ref>[http://www.savanne.ch/svoboda/issue/4/nadeto.html Вестник "Монитор"]</ref>
 
От 2009 г. Член на Европейския парламент, Група на Европейската народна партия (Христяндемократи). Член на Комисията по бюджети и Постоянен съдокладчик по въпросите на Общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) в комисията по бюджети в ЕП. Член на Делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Русия; Член на Делегацията за връзки с Парламентарната асамблея на НАТО и Заместник-член на Комисията по външни работи; Заместник-член на Подкомисията по сигурност и отбрана; Заместник-член на Делегацията за връзки с държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб.
През 2001 г. е избрана за народен представител в [[39 Народно събрание|39-то Народно събрание]], където е председател на парламентарната група на [[Обединени демократични сили|Обединените демократични сили]] (ОДС), а след разпадането на коалицията през 2004 г. - на групата на СДС. Избрана е за председател на СДС на [[11 март]] [[2002]] г. След слабото представяне на партията на местните избори през 2003 и парламентарните избори през 2005 г. губи поста в полза на експрезидента [[Петър Стоянов]]. От 2005 г. е депутат в [[40 Народно събрание|40-то Народно събрание]].
 
Президент на Съюза на малките и средни предприятия - Европa от октомври 2012 г.
Михайлова е обвинявана от някои в клиентелизъм заради съмненията за участие на бившия и&#768; съпруг, Камен Михайлов, в нечисти приватизационни сделки във връзка с придобиването през 1998 на "Автотранссервиз" - бившите гаражи на [[ЦК на БКП]].<ref>{{cite news |title= Скандален екшън за главата на един паяк |url= http://www.cash.bg/br38-05/iko-2.htm |publisher= Вестник "КЕШ" }}</ref>
 
Заместник-председател на Народното събрание на Република България (2008-2009 г.). Народен представител в 40-то Народно събрание; член на комисията по външна политика; член на комисията по европейска интеграция (2005-2009 г.). Председател на парламентарната група на Обединените демократични сили (2002-2005 г.). Народен представител в 39-то Народно събрание; Член на комисията по външна политика и на комисията по национална сигурност и отбрана (2001-2005 г.). Народен представител в 38-то Народно събрание (1997 г.). Народен представител в 37-то Народно събрание; член на комисията по външна политика. Член на българската делегация в Съвета на Европа. Председател на комисията по парламентарни и обществени връзки към ПАСЕ (1994-1997 г.).
През 2004 г. Надежда Михайлова става председател на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа. От 2006 г. е член на международния консултативен съвет към Democracy Coalition Project и член на консултативната група за Кръгла маса на лидерите на южните държави към Съвета за южно сътрудничество.
 
Министър на външните работи (1997-2001 г.).
От 2007 г. е председател на Съюза на малките и средни предприятия в България (СМСП). През 2007 г. е избрана за вицепрезидент на Съюза на малките и средни предприятия към Европейската народна партия.
Заместник-председател на Съюза на малките и средни предприятия към Европейската народна партия от 2007 г. до 2011 г. Заместник-председател на Европейската народна партия; съпредседател на комисията по международни отношения на Европейската народна партия (1999-2006 г.). Председател на Съюз "Дясна алтернатива" (от 2006 г.). Председател на Съюза на демократичните сили (2002-2005 г.). Заместник-председател на Съюза на демократичните сили (1994-1997 г.). Говорител на дясноцентристкото правителство и началник на пресцентъра на Министерския съвет (1991-1993 г.). Говорител и началник на пресцентъра на Съюза на демократичните сили по време на предизборната кампания (1991 г.). Началник на отдел "Международни отношения" в Радикалдемократическата партия (1990-1991 г.).
 
Кавалер на Националния орден на Почетния легион - удостоена с най-високото държавно отличие на Франция с указ на президента на Републиката [[Никола Саркози]] за приноса и&#768; в развитието на двустранните отношения и общата европейска кауза. Отличието и&#768; е връчено на 7 октомври 2008 в посолството на Република Франция в София от посланика Етиен дьо Понсен.
Председател на управителния съвет на Съюза на малките и средни предприятия в България (от 2007 г.). Член на групата за консултации на Southern Leaders' Round Tables (SLRT) към Специалния отдел за сътрудничество между развиващите се страни (Special Unit for South-South Cooperation) (от 2006 г.). Член на международния консултативен комитет към организацията "Democracy Coalition Project", в партньорство с фондация "Bertelsmann", организацията "Freedom House" и Центъра на Република Гана за демократично развитие (от 2006 г.). Председател на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа (от 2004 г.).
Завършила испанска езикова гимназия, гр. София (1975-1980 г.). Магистърска степен по филология от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1980-1985 г.). Сертификат, издаден от Конгреса на САЩ за участие в програма по външна политика и връзки с обществеността към кабинета на конгресмен David Drier (Републиканска партия) (1991 г.). Курс по връзки с обществеността, BBC, Лондон (1993 г.). Курс по водене на преговори и постигане на устойчиви споразумения, John Kennedy School of Government, Харвардски университет (2008 г.). Журналист на свободна практика (1986-1988 г.). Преводач на испанска поезия и английска литература (1988-1990 г.).
Специално златно отличие на Академията на САЩ за постижения; Орден на Кралство Дания, първа степен; удостоена с медал от Република Малта; Почетен знак на Венеция; Рицар на Легиона на честта, Франция; удостоена с Кръст на Ордена за обществена служба от Краля на Испания; удостоена с медал за толерантност от организацията B'nai B'rith.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Надежда_Михайлова“.