Разлика между версии на „Гергьовден“

 
=== Зеленината и обредите за плодородие ===
След къпането вна росата, за връщане към домовете си, хората берат свежи зелени клонки ([[здравец]], [[бук]], [[коприва]], [[люляк]] и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си. В Кюстендилско момите берат „лепич“ ([[Репей|репей]]) и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по тях<ref>Иван Умленски, Село Багренци, Кюстендилско. Историко-поселищно и стопанско-битово изследване, АЕИМ, № 1012, с. 156</ref>; момите-помакини от Чепеларско „търсели любовното биле делидилен“<ref>Евгений Теодоров. Древнотракийското наследство в българския фолклор, С. Наука и изкуство, 1972, с. 14</ref> и се закичват с него да са търсени.
Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.
Вярва се още, че както на [[Еньовден]], така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки. Вярва се още, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците ([[Мамници|мамници]] и баячки) правят своите магии за „превземане“ на чуждото плодородие - „мамят“ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока. За да се предпазят от това на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата и&#768;.<ref>Димитър Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, с. 618.</ref> Смята се и че този ден е един от най-подходящите дни в годината за т. нар. сваляне и [[Доене на месечината|издояване на месечината]] от магьосниците, които уж я превръщат в [[крава]] и я издояват, придобивайки власт над млякото.
Анонимен потребител