Гергьовден: Разлика между версии

 

=== Зеленината и обредите за плодородие ===

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.

Вярва се още, че както на [[Еньовден]], така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки. Вярва се още, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците ([[Мамници|мамници]] и баячки) правят своите магии за „превземане“ на чуждото плодородие - „мамят“ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока. За да се предпазят от това на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата и&#768;.<ref>Димитър Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, с. 618.</ref> Смята се и че този ден е един от най-подходящите дни в годината за т. нар. сваляне и [[Доене на месечината|издояване на месечината]] от магьосниците, които уж я превръщат в [[крава]] и я издояват, придобивайки власт над млякото.