Власт (обществено отношение): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
HRoestBot (беседа | приноси)
м r2.6.5) (Робот Добавяне: kk:Басқару аппараты
Ред 43:
=== Марксизъм ===
 
В марксистката традиция, италианския автор '''Антонио Грамчи''' определя ролята на културната хегемония в идеологията като средство за поддържане силата на капитализма и на държавата. Позовавайки се на Николо Макиавели във „ Владетелят” и опитвайки да разбере защо не е имало комунистическа революция в Западна Европа, докато в Русия имало такава, Грамчи концептуализира тази хегемония като кентавър, състоящ се от две половини. Задната половина, звярът, представлява по-класически, материален образ на властта, власт чрез принуда, чрез брутална сила, физическа или икономическа. Но капиталистическата хегемония, твърди той, зависи дори по-силно от предната половина, човешкото лице, което излъчва власт чрез съгласие. В [[Русия]], тази власт липсвала, което довело до революция. В [[Западна Европа]], най-вече [[Италия]], капитализмът успява в упражняване на взаимна власт, убеждавайки работническите класи, че техните интереси били същите като тези на капиталистите. По този начин революцията била избегната.
 
Както Грамчи подчертава значението на идеологията в структурите на властта, така и марксистките феминистки автори като '''Мишел Барет''' подчертават ролята на идеологиите при възхваляване на добродетелите на семейния живот. Класическият аргумент, който илюстрира тази гледна точка е използването на жени като „резервна армия на труда”. По време на война е прието жени да изпълняват мъжки задължения, докато след войната ролите лесно се разменят. Ето защо според Барет, разрушаването на капиталистическите икономически отношения е необходимо, но не е достатъчно за равноправието на жените.