Мрежова карта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Промяна: jv:Kertu jaringan |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
'''Мрежова карта''', '''мрежов адаптер''' или '''карта от мрежови интерфейс''', на професионален жаргон '''мрежарка''' или '''ланка''' (от английското ''[[Локална мрежа|LAN]]'', ''[[Локална мрежа|Local Area Network]]'') е част от компютърния [[хардуер]], позволяваща на [[компютър|компютри]] да комуникират по [[компютърна мрежа]]. Устройството работи както на първи, така и на втори слой от [[OSI модел]]а, тъй като предлага физически достъп до мрежата и същевременно предоставя адресна система от ниско ниво чрез използването на МАС адреси, които са уникални за всяка една карта. Картата позволява потребителите да се свързват помежду си или чрез използване на [[кабел]], или безжично.
Тя може да бъде самостоятелна платка, която се инсталира към свободен слот
на дънната платка, или да бъде вградена в дънната платка на компютъра. При мрежи с кабелна
преносна среда към външните конектори на адаптера се свързват мрежовите кабели,
чрез които компютърът комуникира с останалите устройства в мрежата. Безжичните мрежови
== Предназначение ==
Основните функции на мрежовата карта са свързани с:
* подготовка на данните за изпращане от компютъра към мрежата
* управлението на потока от данни между компютъра и преносната среда карти използват антена.
* приемане на входящите данни.
Мрежовата карта осъществява преобразуване на паралелния сигнал от компютъра в
серийна (последователна) форма, която се изпраща по мрежовия кабел. Цифровият сигнал се
преобразува в електрически импулси, светлинни импулси или радиовълни, взависимост от
преносната среда, която се използва. При получаване на сигнал от мрежата се извършва
обратното преобразувание в цифров сигнал. Преобразуванието се осъществява от устройство,
наречено трансийвър (transceiver) – приемо-предавателно устройство.
== Мрежови адрес ==
Всяка мрежова карта има уникален адрес наречен MAC (Media Access Control) адрес.
Този адрес се записва от производителя в чипа на мрежовата карта1. Мрежовите адреси се
определят от комитета IEEE.
MAC адресът се използва при изпращане на информация от един компютър към друг.
Към данните, които мрежовата карта изпраща към мрежата се добавя и MAC адреса. По този
адрес останалите устройства от мрежата различават данните от коя мрежова карта са изпратени
и за коя са предназначени.
MAC адресът представлява 48 битово число. Представя се като 6 шестнадесетични числа
разделени с тирета – например 00-aa-00-62-c6-09.
== Избор на мрежова адаптерна карта ==
При избор на мрежова адаптерна карта трябва да се имат впредвид следното:
* мрежова архитектура;
* тип на преносната среда;
* скорост на предаване на данните;
* тип на свободен разширителен слот;
* операционна система.
== Мрежова архитектура ==
Мрежовата карта трябва да работи с избраната мрежова архитектура. Ако мрежовата
архитектура е Token Ring, в съответната мрежа не може да се използва Ethernet мрежова карта.
В момента се използва основно Ethernet архитектура.
== Тип на преносната среда ==
Мрежовата карта е различна за всеки различен вид преносна среда. При кабелна
преносна среда конекторът на картата трябва да съвпада с конектора на кабела.
=== Скорост на предаване на данните ===
Всяка мрежова карта поддържа набор от скорости и начин на дуплексиране. При
свързване на две карти те се „уговарят” (negotiate) за типа на мрежовата връзка (connection type)
и скоростта на предаване. Например една 10Mbps мрежова карта няма да може да работи със
100Mbps хъб, но ще работи с 10/100Mps суич.
Дуплексиране е възможността да се предава информация едновременно в двете посоки.
При полу-дуплекс (half duplex) мрежовата карта не може едновременно да приема и предава
информация, а при пълен дуплекс (full duplex) това е възможно. Пълният дуплекс е възможен
при използване на кабели с усукана двойка, тъй като се използват различни чифтове за
приемане и за предаване на данни.
=== Тип на свободен разширителен слот ===
Повечето мрежови карти (с изключение на тези с USB интерфейс) се поставят на
свободен слот на дънната платка на компютъра. Взависимост от това на какъв слот ще бъде
поставена мрежовата карта, дали компютърът е настолен или преносим, се избира и мрежовата
карта да бъде със съответния интерфейс. Съществуват следните разширителни шини:
* ISA – 16 битов разширителен слот, черен цвят, не се използва
* PCI – 32 битова архитектура, използвана в съвременните компютри. Поддържа Plug and Play устройства. Слотът е с бял цвят.
* PCMCIA – входно/изходна шина за мобилни компютри – работи с устройства с големината на кредитна карта (85.6 x 54.0 mm). Остарял интерфейс, заменя се от ExpressCard.
* ExpressCard – устройствата са с два размера – ExpressCard/34 (34 x 75 x 5 mm) и ExpressCard/54 (54 x 75 x 5 mm). Устройствата се свързват към PCI-Express (2.5Gbps) или към USB 2.0 (480Kbps).
* USB – Безжичните мрежови карти с USB интерфейс са предпочитани.
==== Операционна система ====
При избор на мрежова карта трябва да се има впредвид и това дали производителят на
мрежовата карта осигурява драйвери за съответната операционна система.
== Конфигуриране на прекъсването под DOS (IRQ) ==
Линиите за заявки за прекъсване са вградени хардуерни линии, по които различните
устройства в компютъра изпращат сигнал за услуга към процесора. Отделните линии са с
различен приоритет.
Когато мрежовата карта изпрати заявка за прекъсване към компютъра, се генерира
електронен сигнал към процесора. Всяко устройство трябва да използва различна линия за
прекъсване, която се указва при конфигурирането на устройството. За мрежовите карти се
препоръчва IRQ3 или IRQ5. В много от картите това е установено по подразбиране.
== Конфигуриране на входно-изходните портове ==
Базовият входно-изходен порт определя канала, по който ще се движи информацията
между хардуера на компютъра (например мрежовата карта) и процесора. Портът се
интерпретира от процесора като адрес. Номерата на портовете се задават като шестнадесетични
числа. Всяко устройство трябва да има различен базов входно-изходен порт. За мрежовите
карти могат да се използват портовете в следните диапазони:
- 300 до 30F
- 310 до 31F
Обикновено се използват фабрично зададените настройки.
{{Компютърен хардуер}}
| |||