Кишиневски погром: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот: Променяне от ru:Кишинёвский погром (1903) на ru:Кишинёвский погром |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
Писателят [[Владимир Короленко]] посвещава на събитията дългото си [[есе]] "Дом № 13", а [[Лев Толстой]] излиза по повод на събитията със специално изявление. Събитията около Кишеневския погром са детайлно анализирани и от [[Александър Солженицин]] в неговата книга "[[Двеста години заедно]]".
Повод за погрома както и във всички сходни случаи е изчезването на 14-годишния юноша [[Михаил Рибаченко]]. Новината е своевременно разтръбена от единствения регионален ежедневник излизащ в Кишенев по това време "Бесарабец", списван от [[Павел Крушеван]]. Крушеван започва публично обсъждане на възможните мотиви на едно ритуално убийство на изчезналия младеж, вследствие на което из населението започват да се носят всевъзможни слухове, включително и, че Рибаченко е убит от еврейската общност в т.нар. ритуал на кръвната обида. Излиза и съобщение, че тялото на младежа е намерено със зашити очи, уши и уста, с разрязани вени и с вързани ръце. Напрежението започва да расте. Веднага се лансира и версията, че кръвта на Рибаченко е източена за [[маца]]та. Излиза и статия, че един от вероятните му убийци е евреин, който е задържан и е признал за случилото се, разказвайки подробности за престъплението. Това веднага възбужда вълнения сред жителите на града и укрепва вече съществуващите предразсъдъци
Погромът е последван през 1907 г. от мащабно [[селско въстание в Румъния]], на което основна цел
== Източници ==
|