Джовани Равали: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 16:
Джовани Равали служи като лейтенант от 24-а пехотна италианска дивизия, която участва в [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]], а след това в окупацията на Западна Гърция по време на Втората световна война. Началникът на костурския гарнизон полковник [[Алдо Вениери]] назначава Джовани Равали за комендант на град [[Костур (град)|Костур]]. Като такъв е отговорен за много военни престъпления в областта<ref name="Ravalli">[http://www.bestofsicily.com/fascism.htm The Lost Sicilians: Fascism and the Fate of Thousands], http://www.bestofsicily.com</ref>, включително за избиването на мирно гръцко и българско население<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 239-245.</ref>.
 
В началото на 1943 година българският офицер [[Андон Калчев]] и Джовани Равали договарят създаването на местни структури на паравоенната организация [[Охрана]], въоръжена от италианските власти.<ref>„Национално-освободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.</ref>. След капитулацията на Италия на 8 септемрви 1941943 г. Равали бяга при гермаските войски в Костур командвани от генерал Александер Пфулщайн, откъдето увещава италианския ганизон в Костурграда да капитулира пред германците, или да остане на тяхна страна. Командващият полковник Вениери отказва капитулация и се обявява против геманците и в подркепа на маршал Бадолио, но по-късно той е пленен, а. Равали продължава да работи за германците в специална секция на административна длъжност във военнопленически лагер на 30 км. от Солун, където е въдворен и бившия италиански гарнизон. Основната му дейост е да предоставя сведения за плениците по време на разпит, като преводач. След освобождаванетоизтеглянето на германския лагергерманците през есента на 1944 г., италианския комадир полк. Алдо Вениери, създава военен трибунал при щаба на бившата дивизия Пинероло. Трибуналът е подбран от състава на бившите военнопленици,. катоТрибуналът осъжда Джовани Равали на смърт за предателството извършено след 8 септември 1943 и за службата му в полза на германците. Въпреки това, новите гръцки власти не признават юрисдикцията на трибунала, като не позволява на италианските военни намиращи се на територията на Гърция, да изпълнят присъдата над Равали. След което той е предеден на гръцкиве военни власти и е предаден на военен съд в Солун, където е осъден на доживотен затвор през 1946 година.<ref>[http://www.fisicamente.net/MEMORIA/index-1607.htm GRECIA 1943: quei fascisti stile SS], http://www.fisicamente.net</ref> Въпреки това, по-късно той е освободен заедно с други италиански военни лица, като част от Итало-гръцките споразумения след края на Втората световна война и е изпратен да излежи присъдата си в Италия.<ref name="Ravalli" />
 
През 1948 година Джовани Равали е амнистиран в Италия, а правителството на [[Алчиде де Гаспари]] го назначава последователно за полицейски префект на [[Палермо]] и [[Рим]] (1970 - 1974).<ref>[http://www.ilvelino.it/articolo.php?Id=1365607&t=Libri_la_mancata_Norimberga_italiana_nell%92Europa_della_guerra_fredda LIBRI, LA MANCATA NORIMBERGA ITALIANA NELL’EUROPA DELLA GUERRA FREDDA], http://www.ilvelino.it</ref><ref>[http://www.interno.it/mininterno/export/sites/default/it/assets/files/15/0206_elenco_prefetti_di_roma_aggiornato_al_2007.pdf Ministero dell'Interno - Elenco prefetti di Roma aggiornato al 2007], http://www.interno.it</ref> По-късно Равали се пенсионира и живее в Рим до смъртта си през 1998 година.<ref name="Ravalli" />