Авксентий Пелагонийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
Роден е със светското име '''Христо Захариев Големинов''' в [[Самоков]] около 1850 година в семейството на Захари Големинов и Мария Попстанкова. Дядо му по майчина линия поп Станко е сред водачите на българското църковно движение против самоковския гръцки владика.<ref name="Църковен вестник 33"/> Получава начално образование в родния си град.<ref name="Църковен вестник 33"/> После учи при [[Неофит Рилски]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]], където през 1869 година се замонашва.<ref name="Църковен вестник 34">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 34.</ref>
В 1870 година митрополит [[Партений Зографски|Партений Нишавски]] го ръкополага за дякон в софийската съборна църква и същевременно е назначен учител в начално училище в [[София]]. Влиза в софийския революционен комитет заедно с [[Димитраки Хаджикоцев]], [[Спас Тумпаров]] и учителят [[Христо Ковачев]]. При разкриването на комитета и заточването на Ковачев в Диарбекир, йеродякон Авксентий успява да избяга в Цариград и оттам в Браила, където го взима под покровителството си [[Васил Друмев]]. В 1873 година заминава за Цариград и в същата година като секретар придружава митрополит [[Доротей Врачански|Доротей]], временно управляващ [[Одринска епархия|Одринската епархия]], който освещава българската църква в Киришханата в [[Одрин]]. След това постъпва в [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската гимназия]].<ref name="Църковен вестник 34"/>
В 1875 година по ходатайство на руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]], дякон Авксентий получава стипендия за учене в [[Киевска духовната академия|Киевската духовната академия]], която завършва в 1881 г.<ref name="Църковен вестник 34"/>
| |||