Уикипедия

Георги Андрейчин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 7:
| роден-място = [[Белица]], днес [[България]]
| починал-дата = [[1950]]
| починал-място = [[неизвестно]], [[СССР]], разстрелян
}}
'''Георги Илиев Андрейчин (Джордж Балканец)''' (на английски: '''George Andreytchine'''), известен и като '''Джордж Балканец''', е [[Съединени американски щати|американски]], [[Съветски съюз|съветски]] и [[българи|български]] профсъюзен деец, [[журналист]], [[политик]] и, [[дипломат]], и [[комунист]].
 
==Биография==
Георги Андрейчин е роден на 7(/19) януари 1894 година в разложкотог. село [[Белица]], което тогава е в Османската империя, понастоящем в Благовеградска областРазложко. Има две сестри: Мария (по мъж Станчева) и Яна (по мъж Мавродиева). В справки за социалния стаус на семейството се твърди, че е "бедно"„бедно“ или "средно"„средно“ селско семейство. Самият Андрейчин пред НКВД през 1935 г. посочва, че произхожда от "средно„средно селско семейство"семейство“. След Илинденското въстание, когато родното му село е опожарено, той пристига в София. Там като сирак е взет под закрила на цивилната листа на двореца и учи в пансион до завършване на гимназиалното си образование в [[Самоков]], България. През тези години се запознава с един от "Солунските атентатори" - [[Павел Шатев]]. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] се записва доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. През 1913 г., по време на Междусъюзническата война е ранен край [[Кукуш]]. След като емигрира за САЩ и през 1915 г. получава повиквателна да се яви на наборна комисия в България и отказва да се върне, се превръща в дезертьор.
 
След Илинденското въстание, когато родното му село е опожарено, пристига в София. Там като сирак е взет под закрила на цивилната листа на двореца и учи в пансион до завършване на гимназиалното си образование в [[Самоков]]. През тези години се запознава с един от „Солунските атентатори“ [[Павел Шатев]].
В края на 1913 година емигрира в [[Съединени американски щати|Съединените щати]], където работи като миньор в железодобивните мини на компанията "Оливър" в гр. Хибинг, [[Минесота]]. Става член на профсъюзната организация „[[Индустриални работници на света]]“ (''Industrial Workers of the World - IWW'') и редактира органа ѝ „Солидарити“. Участва в организацията на стачки и през 1916 г. е интерниран на [[Елис Айлънд]] под заплаха от екстрадиция. Установява се в Ню Йорк и се свързва с дейци на [[Американска социалистическа партия|Американската социалистическа партия]], която е на антивоенни позиции. Като деен член на IWW Андрейчин е обвинен, по силата на влезлия в сила през 1917 г. ''Закон за шпионажа'' в про-германска, саботажна дейност, за което през 1917 г. в Чикаго е осъден на 20 години затвор и голяма глоба. Излежава по-малко от година в затвора Лийвънуърт в [[Канзас]]. Освободен е под гаранция след намесата на американски работнически организации. Андрейчин редактира излизащите на български език вестници „Работническо дело“ (1918 - 1919) и „Работническа мисъл“ (1920). Сътрудничи на различни левичарски и профсъюзни издания като "Уан Биг Юниън Мантли" (''One Big Union Monthly''), "Индъстриал пайъниър" (''Industrial Pioneer''). При разпадането на Американската социалистическа партия на три крила Андрейчин и неговите приятели и сподвижници от IWW симпатизират на Американската комунистическа партия на труда (''Communist Labor Party of America''), която отхвърля догматичния болшевизъм и поставя като приоритет мощното синдикално движение.▼
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] се записва доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. През 1913 г., по време на Междусъюзническата война е ранен край [[Кукуш]]. След като емигрира в САЩ получава повиквателна да се яви на наборна комисия в България и отказва да се върне, като се превръща в дезертьор (1915).
През есента на 1920г. Андрейчин се запознава лично с [[Чарли Чаплин]] на вечеря в квартала на нюйоркската интелектуална общност Гринидж Вилидж, където той общува и с други интелектуалци като [[Теодор Драйзер]], [[Дъдли Фийлд Малоун]], [[Флойд Дел]] и [[Арт Йънг]].▼
===Емигрант в САЩ===
▲В края на 1913 година емигрираЕмигрира в [[Съединени американски щати|Съединените щати]], къдетов края на 1913 г. работиРаботи като миньор в железодобивните мини на компанията "Оливър"„Оливър“ в гр.град Хибинг, [[Минесота]]. Става член на профсъюзната организация „[[Индустриални„Индустриални работници на света]]“света“ (''Industrial Workers of the World - IWW'') и редактира органа ѝ „Солидарити“. Участва в организацията на стачки и през 1916 г. е интерниран нав [[Елис Айлънд]] подпрез заплаха1916 от екстрадицияг.. Установява се в Ню Йорк и се свързва с дейци на [[Американска социалистическа партия|Американската социалистическа партия]], която е на антивоенни позиции. Като деен член на IWW Андрейчин е обвинен, по силата на влезлия в сила през 1917 г. ''Закон за шпионажа'' в про-германскапрогерманска, саботажна дейност, за което през 1917 г. в Чикаго е осъден на 20 години затвор и голяма глоба (1917). Излежава по-малко от година в затвора Лийвънуърт в, [[Канзас]]. Освободен е под гаранция след намесата на американски работнически организации. Андрейчин редактира излизащите на български език вестници „Работническо дело“ (1918 - 1919) и „Работническа мисъл“ (1920). Сътрудничи на различни левичарски и профсъюзни издания като "Уан Биг Юниън Мантли" (''One Big Union Monthly''), "Индъстриал пайъниър" (''Industrial Pioneer''). При разпадането на Американската социалистическа партия на три крила Андрейчин и неговите приятели и сподвижници от IWW симпатизират на Американската комунистическа партия на труда (''Communist Labor Party of America''), която отхвърля догматичния болшевизъм и поставя като приоритет мощното синдикално движение.
 
Редактира излизащите на български език вестници „Работническо дело“ (1918-1919) и „Работническа мисъл“ (1920). Сътрудничи на различни левичарски и профсъюзни издания като „Уан Биг Юниън Мантли“ (One Big Union Monthly), „Индъстриал пайъниър“ (Industrial Pioneer). При разпадането на Американската социалистическа партия на три крила Андрейчин и неговите приятели и сподвижници от IWW симпатизират на Американската комунистическа партия на труда (Communist Labor Party of America), която отхвърля догматичния болшевизъм и поставя като приоритет мощното синдикално движение.
В 1921 година осъденият Андрейчин тайно заминава за Съветска Русия. В 1921 година участва в Учредителния конгрес на [[Профинтерн]]а в Москва като американски делегат и влиза в Изпълнителното му бюро. Оттогава датират по-близките му отношения с [[Лев Троцки]] и Соломон Абрамович Дридзо (Лозовски). Същата година става член на болшевишката партия и съветски гражданин. През 1922 година за кратко посещава България. Работи в [[Госплан]] (1923 - 1924), [[Промбанк]] (1926). Специален съветски емисар във [[Великобритания]] и [[Австрия]]. Подкрепя [[троцкизъм|троцкистите]] и в 1927 година е изключен от болшевишката партия и заточен в [[Казахстан]]. През 1930 година е освободен и работи в [[Народен комисариат на търговията|Народния комисариат на търговията]] до 1935 и [[Интурист]] до 1936 година. Отново е арестуван и заточен в Сибир. Освободен е след началото на Германо-съветската война в 1941 година. През войната работа като помощник-началник на отдела за англосаксонските страни в Совинформбюро. ▼
 
▲През есента на 1920г.1920 Андрейчинг. се запознава лично с [[Чарли Чаплин]] на вечеря в квартала на нюйоркската интелектуална общност Гринидж Вилидж, където той общува и с други интелектуалци като [[Теодор Драйзер]], [[Дъдли Фийлд Малоун]], [[Флойд Дел]] и [[Арт Йънг]].
След [[Деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]] Андрейчин се установява в България през 1945 година. Началник на канцеларията на Временното председателство на републиката и пълномощен министър на министерството на външните работи (1948 - 1949). Участник е на [[Парижки мирен договор (1947)|Парижката мирна конференция]].▼
===Емигрант в СССР===
В 1921 г. тайно заминава за Съветска Русия. Участва в Учредителния конгрес на [[Профинтерн]]а като американски делегат и влиза в Изпълнителното му бюро (1921). Оттогава датират по-близките му отношения с [[Лев Троцки]] и Соломон Абрамович Дридзо (Лозовски). Същата година става член на болшевишката партия и съветски гражданин. През 1922 г. За кратко посещава България (1922).
 
▲В 1921 година осъденият Андрейчин тайно заминава за Съветска Русия. В 1921 година участва в Учредителния конгрес на [[Профинтерн]]а в Москва като американски делегат и влиза в Изпълнителното му бюро. Оттогава датират по-близките му отношения с [[Лев Троцки]] и Соломон Абрамович Дридзо (Лозовски). Същата година става член на болшевишката партия и съветски гражданин. През 1922 година за кратко посещава България. Работи в [[Госплан]] (1923 - 1924), [[и Промбанк]] (1926). Специален съветски емисар във [[Великобритания]] и [[Австрия]]. Подкрепя [[троцкизъм|троцкистите]], и в 1927за годинакоето е изключен от болшевишката партия и заточен в [[Казахстан]] (1927). През 1930 година е освободенОсвободен и работи в [[Народен комисариат на търговията|Народния комисариат на търговията]] до (1930-1935) и [[Интурист]] до (1936) годинаг. Отново е арестуван и заточен в Сибир. Освободен е след началото на Германо-съветската война впрез 1941 годинаг. През войната работа като помощник-началник на отдела за англосаксонските страни в Совинформбюро.
Андрейчин е арестуван на 29 април 1949 година и изчезва. Години след това се разбира, че е разстрелян от НКВД през 1950 г. Реабилитиран е след смъртта на Сталин. Андрейчин е женен за руската немкиня Илза Карловна Рихтер. Българският социолог [[Андрей Райчев]] е син на дъщерята на Андрейчин – Кира Андрейчина.▼
===Завръщане в България===
▲След [[Деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]] Андрейчин се установява в България през 1945 годинаг. Началник на канцеларията на Временното председателство на републиката и пълномощен министър на министерството на външните работи (1948 - 1949). Участник е на [[Парижки мирен договор (1947)|Парижката мирна конференция]].
 
▲Андрейчин е арестуванАрестуван на 29 април 1949 годинаг. и изчезва. Години след това се разбира, че е разстрелян от НКВД през 1950 г. Реабилитиран е след смъртта на Сталин. Андрейчин е женен за руската немкиня Илза Карловна Рихтер. Българският социолог [[Андрей Райчев]] е син на дъщерята на Андрейчин – Кира Андрейчина.
 
Женен за руската немкиня Илза Карловна Рихтер. Българският социолог [[Андрей Райчев]] е син на Кира Андрейчина дъщеря на Георги Андрейчин.
 
==Литература==
* Баев, Йордан и КостадинЙ., Грозев К., Българинът Джордж. Одисея в два свята, С. София:, Труд, 2008.
* Енциклопедия Пирински край, том 1I, БлагоевградБл., 1995.
* [http://library.belitsa.com/andreichin.php Асиова, Бойка А.,. „Обратите на съдбата. Безпощаден разказ за невероятния живот на българина Джордж – Георги Андрейчин“, ''в. Земя'', 31 март, 2008 г.]
 
{{Портал Македония}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Андрейчин“.