Нарцис (митология): Разлика между версии

м
без копи-пейст
м (Премахнати редакции на 212.5.158.106 (б.), към версия на Addbot)
м (без копи-пейст)
: ''Тази статия е за героя от древногръцката митология. За цветето вижте [[Нарцис (цвете)]].''
[[Картинка:Michelangelo_Caravaggio_065.jpg|мини|"Нарцис"-[[Микеланджело да Караваджо|Караваджо]]]]
'''Нарцис''' - е един от най-ярките образи в [[древногръцката митология]].Той бил много красив юноша от областта [[Виотия]] (намира се в дн. Централна Гърция, на ок. 100 км. от столицата Атина). Син на речния бог [[Кефис]] и [[нимфа]]та [[Лириопи]] (Лавриона?). Прорицателят [[Тирезий]] казал на родителите му, че тяхното дете, ще доживее до дълбока старост, ако никога не види лицето си.
 
Нарцис станал много красив младеж и много жени се опитвали да се домогнат до сърцето му, но той бил безразличен към всички. Когато в него се влюбила [[нимфа]]та Ехо, той я отблъснал. От тук има две версии. Според едната отхвърлените жени поискали да го накажат и богинята на правосъдието [[Немезида]] чула желанията им. Веднъж, връщайки се от лов, Нарцис видял във водата своето отражение и се влюбил в него. Гледайки красивото си лице той, разсеян и влюбен, понечил да целуне отражението си, и се удавил. Според другата версия един от [[херувим]]ите (ангели на любовта) бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа [[Ехо (митология)|Ехо]] и решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И успял, а Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти [[цветя]], които сега наричаме [[нарцис (цвете)|нарцис]]и.
Легенда:
Но който не тачи златна Афродита, който отхвърля нейните дарове, който се съпротивява на нейната власт, богинята на любовта го наказва безмилостно. Така наказала тя сина на речния бог Кефис и на нимфата Лавриона, прекрасния, но студен и горд Нарцис. Той не обичал никого освен единствен себе си, само себе си смятал достоен за любов.
 
Веднъж, когато се бил загубил в гъста гора през време на лов, го видяла нимфата Ехо. Нимфата не можела сама да заговори с Нарцис. Върху нея тегнело наказанието на богиня Хера: нимфата Ехо трябвало да мълчи, но можела да отговаря на въпроси само като повтаря последните думи от тях. С възхищение гледала Ехо стройния младеж хубавец, скрита от него в горския гъсталак. Нарцис се озърнал, не знаейки накъде да тръгне, и високо извикал:
 
— Ей, кой е тук?
 
— Тук! — разнесъл се високо отговорът на Ехо.
 
— Ела насам! — викнал Нарцис.
 
— Насам! — отвърнала Ехо.
 
В изумление се заозъртал прекрасният Нарцис: няма никой. Учуден от това, той високо извикал:
 
— Ела по-скоро при мене!
 
И Ехо радостно се откликнала:
 
— При мене.
 
С протегнати ръце се затичала нимфата от гората, но прекрасният младеж гневно я отблъснал. Бързо се отдалечил той от нимфата и се скрил в тъмната гора.
 
Укрила се в горския непроходим гъсталак и отхвърлената нимфа. Горката Ехо страда от любов по Нарцис, никому не се показва и само печално се обажда при всеки възглас.
 
А Нарцис останал, както преди, горд и влюбен в себе си. Той отхвърлял любовта на всички. Много нимфи направила нещастни неговата гордост. И веднъж една от отхвърлените нимфи извикала:
 
— Дано се влюбиш и ти, Нарцисе! И дано и на тебе не отвърне с взаимност онази, която обикнеш!
 
Пожеланието на нимфата се сбъднало. Богинята на любовта Афродита се ядосала, задето Нарцис отхвърля нейните дарове, и го наказала. Веднъж през пролетта във време на лов Нарцис се приближил до един ручей и поискал да се напие със студена вода. Още нито веднъж не се били допирали до водите на този ручей нито овчар, нито планинските кози; нито веднъж не било падало в него откършено клонче, даже вятърът не бил довявал в ручея листица от пищни цветя. Водата му била чиста и бистра. Като в огледало се отразявало в нея всичко наоколо: и храстите, които растели по брега, и стройните кипариси, и синьото небе. Нарцис се навел над ручея, като опрял ръце върху един камък, който се подавал от водата, и се огледал в ручея цял във всичката си красота. Тук именно го сполетяло наказанието на Афродита. Той се заглежда изумен в своето отражение във водата и силна любов го обзема. Гледа той образа си във водата с очи, изпълнени с любов, говори му ласкаво, зове го, протяга към него ръце. Нарцис се навежда над водното огледало, за да целуне своето отражение, но целува само студената бистра вода на ручея. Всичко забравил Нарцис; не се отделя от ручея; стои неотлъчно и се любува сам на себе си. Той не яде, не пие, не спи. Накрая, изпълнен с отчаяние, Нарцис извиква, протягайки ръце към своето отражение:
 
— О, кой е страдал тъй жестоко! Нас ни делят не планини, не морета, а само ивичка вода и все пак не можем да се съберем. Я излез от ручея!
 
Замислил се Нарцис, загледан в образа си във водата. Изведнъж страшна мисъл му дошла в главата и той, наведен до самата вода, започнал тихо да шепти:
 
— О, мъка! Страх ме е, не съм ли влюбен в самия себе си! Та ти си самият аз! Аз обичам себе си. Чувствувам, че малко ми е останало да живея. Едва разцъфнал, ще увехна и ще сляза в мрачното царство на сенките. Смъртта не ме плаши; смъртта ще тури край на мъките на любовта.
 
Силите напущат Нарцис, той бледнее и чувствува вече приближаването на смъртта, но все пак не може да се откъсне от своя образ. Нарцис заплаква. Сълзите му падат в бистрите води на ручея. По огледалната водна повърхност се образуват кръгове и прекрасният образ изчезва. Нарцис в ужас извиква:
 
— О, къде си ти? Върни се! Остани! Не ме напущай, това е жестоко. О, позволи ми поне да те гледам!
 
Но ето водата е пак спокойна, пак се появява образът, Нарцис пак го гледа, без да се откъсне. Той чезне като росата под лъчите на палещото слънце. Нещастната нимфа Ехо също вижда как страда Нарцис. Тя го обича, както и преди; сърцето й се свива от болка поради страданията на Нарцис.
 
— О, мъка — извиква Нарцис.
 
— Мъка! — отвръща Ехо.
 
Най-сетне, изтощен, Нарцис изстенал с отпаднал глас, гледайки своя отразен образ:
 
— Сбогом!
 
И още по-тихо, едва чуто прозвучал гласът на нимфата Ехо:
 
— Сбогом!
 
Клюмнала главата на Нарцис върху зелената крайбрежна морава и мракът на смъртта покрил очите му. Нарцис умрял. Оплаквали го в гората младите нимфи, оплаквала го и Ехо. И нимфите приготвили за младия Нарцис гроб, но когато дошли за тялото му, не го намерили. На мястото, гдето клюмнала върху тревата Нарцисовата глава, било поникнало бяло, дъхаво цвете, цветето на смъртта; то се нарича нарцис.
{{митология-мъниче}}
[[Категория:Древногръцка митология]]