През [[1857]] г. в цариградския вестник [[Съветник (вестник1863 - 1870)|Съветник]] (бр. 29) е обнародвана [[s:Дописка от село Висока|Дописка от село Висока]], Солунско, писана на местен диалект с думи като „гленда“, „чендата“, „ензикь“, „пънть“, „мънч“, „мънчение“ и други. Така се открива една архаична особеност във [[Висока (Ном Солун)|Височкия]] и другите солунски говори, която пражкият професор Хатала съобщава на научната общественост. Словенецът [[Ватрослав Облак]], подтикнат от своя учител [[Ватрослав Ягич]] да намери по-силни доказателства по въпроса за родината на старославянския език прекарал няколко месеца в солунската област ([[1891]]-[[1892]]). В посмъртно издадените му ''Macedonische Studien'' (Македонски студии) (Виена, [[1896]]) той не се съмнява, че тук е родината на Кирило-Методиевия език. На своя учител той пише „Само още няколко отломки на склонението и една добра фантазия и в диалекта на (село) [[Сухо]] щеше да бъде открит езикът на Кирил и Методий“.
