Ян Палах: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВятиЧ (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 14:
 
== Смърт ==
През Августавгуст 1968 г. войски на СССР, НРБ, ГДР, ПНР, УНР нахлуват в [[Чехословакия]], за да смачкат либерализиращите реформи на правителството на [[Александър Дубчек]], известно като [[Пражка пролет]]. Група от чешки студенти, включително и Палах, направили самоубийствен акт, възнамерявайки да се жертват в протест на нашествието. Според Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах във Факултета на Университетската болница ''Чарлз''„Чарлз”, той не се е самозапалил, протестирайки срещу съветската окупация, а го е направил, протестирайки срещу ''деморализацията'' на чешките граждани, причинена от окупацията.
 
''"Не беше толкова в опозиция на Съветската окупация, а в деморализацията, която настъпваше, хората не само се отказваха, но и се предаваха. И той искаше да спре онази деморализация. Замислям се за хората на улицата, множеството от тях, мълчаливи, с тъжни очи, сериозни лица, когато погледнете онези хора, разбирате това, което всеки вече знае, всички благоприлични хора, бяха на прага да правят още компромиси."''
Погребението на Палах довежда до масови протести срещу окупацията и месец по-късно (25 февруари 1969 г.) друг студент, Ян Зайиц, се самозапалва и умира на същото място, последван през Априлаприл същата година от Евжен Плоцек в Ихлава.
 
== Посмъртното признаване на Палах ==
Първоначално той е бил погребан в гробището Олшани. Тъй като гробът му започва да се превръща в светилище за народа, тайната чехословашка полиция решава да заличи всячески делата на Палах, и през нощта на 23 октомври 1973 година изваждат останките му. Тялото тогава бива кремирано и изпратено на майка му в родния му град Вшетати, а в неговия гроб е положено тялото на неизвестна починала жена. На майката на Палах е разрешено да постави урната в местното гробище чак през 1974 г. На 25 октомври 1990 г. урната е официално върната в Прага.
 
На двайстатадвадесетата годишнина от смъртта на Палах, възникват протести привидно в памет на Палах /но замислени като критика към режима/, които ескалират в така наречената „седмица на Палах”. Последвалите анти-комунистически демонстрации в Прага между 15 и 21 януари 1989г1989 г. биват потушени от полицията, кoято бие демонстрантите и използва оръжия, които често улучват случайни минувачи. Седмицата на Палах се смята за един от катализаторите на проявите предшествали падането на комунизма в Чехословакия единадесет месеца по-късно.
След [[Нежна революция|Нежната революция]], на Палах /и на ЗаийцЗайиц/ е направен възпоменателен бронзов кръст, поставен на мястото, където е паднал пред Националния музей, а така също и има площад кръстен на него. Чешкият астронавт Лубош Кохутек,който е напуснал Чехословакия следващата година, нарича един астероид, открит на 22 август 1969  г. на името на Ян Палах /1834 Палах/. Има и други негови възпоменателни места в Европа, включително и един малък мемориал вътре в ледниковите тунели в Швейцария.
Примерът на Палах и неговата медийна популярност може би са допринесли и за няколко други примери на саможертва. През пролетта на 2003г. шест младежи в Чехия се самозапалват и изгарят до смърт, особено гимназистът Зденек Адамек. Той се запалва на 6 март 2003г почти на същото място пред музея, оставяйки предсмъртна бележка, в която се говори за Палах и другите, извършили самоубийства през 1969г1969 г.
 
На известно разстояние от мястото на саможертвата на Палах, един скулптор на Старият площад е почел бохемския религиозен мислител Ян Хус, който е бил изгорен на клада заради своите убеждения през 1415г1415 г. Честван като национален герой от векове, някои коментари свързват саможертвата на Палах с неговата екзекуция.
 
== Културни връзки ==
Ред 33:
Произведението „Погребението на Палах”, изпълнено от Зипо Бенд и композирано от Фил Клайн, е също в негова памет.
 
Палах е споменат в соло албума на Жан Жак Бърнел от 1979г1979 г. Euroman Cometh. В парчето Евробъркотия, песен за освобождаването на Чехословакия през шейсеттешестдесетте, и последвалото нормализиране на обстановката, Бърнел приканва : „ не„не забравяйте Ян Палах, който изгоря като факла срещу Варшавския договор.”
 
В своята песен “Nuuj„Nuuj Helde”, Janse Bagge Bend /от Холандия /, задава въпроса дали хората знаят защо е изгорял Ян Палах.
 
Палах е споменат също така и в пиесата на Лари Шу „Площад Венцеслас „Венцеслас”.
 
След като търси политическо убежище в Щатите, полският артист Виктор Зостало почита Ян Палах в своето „Представление за свободата” прокламирайки : ''„Аз съм Ян Палах. Аз съм чех, аз съм поляк, аз съм литванец, виетнамец, афганистанец, аз съм един предаден Вие. След като се изгоря хиляди пъти, може би ще победим.”''
 
На честването на 40-тата годишнина от смъртта на Ян Палах, една статуя, направена от Андрес Бек, е била транспортирана от Франция до Чехия в памет на студента. Статуята е поставена в град Мелник, градът, кадетокъдето е учел Ян Палах.
 
Италиянският текстописец Франческо Гучини написва песента „Пражка пролет”впролет” в памет на Ян Палах, сравнявайки го с религиозния учен Ян Хус : ''”Едно„Едно време Ян Хус е бил изгорен жив”''
 
Полският певец Яцек Кажмарски написва песен за самоубийството на Палах, наречена „Факли”
Палах е споменат и в новелата на Милан Кундера „Животът е навсякъде” /7част, глава 2/
 
Словенският поет Едвард Коцбек написва поемата „Ракета”, в която той съпоставя две явления случили се през 1969 г.: стъпването на Аполо 11 на Луната, и самоубийството на Ян Палах: той вижда стъпването на Луната като върховен акт на огромен доброволчески нихилизъм и пише: ''„математическата екскурзия на Луната е най-голямата измама на всички времена, едно завладяващо повторение на въртящия се свят, хванат в смърт и тъмнина”.''
 
За поета, истинското събитие на годината е човешката саможертва на Палах, която го превръща в „горяща ракета, която измерва историята от начало до край”.
Люксембургският композитор Дейфид Бълок е бил помолен да напише „реквием за Ян Палах”, в памет на четирийстата годишнина от самоубийството на Палах. Той включва няколко думи, които за кратко се появяват на площад Венцеслас след събитието, преди да бъдат изтрити от властите: '' „ Не бъдете безразлични към деня, в който светлината на бъдещето бе пренесена в едно горящо тяло.”''
 
Палах участва и в един монолог в радиопиеса озаглавена „Факла №1” по радио BBC, режисирана от Мартин Дженкинс и написана от Дейвид Поунол. В ролята на Палах е Карл Дейвис.
Френският документалист Реймон Депардон е режисирал 1969 за Ян Палах.
Самоубийството на Ян Палах се споменава в песента на норвежкият певец Аге Александерсен „Va de du Jesus”
Вълнуващата песен на групата''The Futureheads'' 2010 г. от албума ''Хаосът'' е посветена на Ян Палах.
 
== Имена на места ==
Площад Ян Палах в центъра на Прага е кръстен на него, има и площад Палах в Бърно. В Люксембург, Франция, Полша и Холандия също има улици кръстени на Ян Палах. В България, в град Варна има улица Ян Палах, на която се намира търговски център, наречен Ян Палах (Палах център).
 
Най-старият рок клуб в Хърватска се казва Палах. Намира се в Риека от 1969 г. до днес. Има автобусна спирка кръстена на него. Ученическа зала във Венеция. Италиански остров е наречен на Палах.
 
{{Превод от|en|Jan Palach|417031449}}